Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.разбрах

По пътя на чая

По пътя на чая

По пътя на чая


Назад в историята

Под името "чай" се разбира както растението, така и изсушените му листа, а на трето място – и самата напитка, приготвена от тях. Чаят е известен на хората от около 2700 години преди н. е. 

Според легендата заслуга за неговото откриване има мъдрият император Шен Нунг, който заповядал да се преварява водата за пиене, за да се предотврати разпространението на някои болести. По време на едно пътуване из далечните краища на страната императорът спрял да си почине. Прислужниците му поднесли чаша с кипнала вода, в която по случайност паднали няколко сухи листа от съседно храстче. Водата се оцветила в кафяво и от напитката се разнесъл приятен аромат. Императорът е първият човек в света, отпил глътка чай. Според легендата китайците скоро открили неговите лечебни свойства.

Чаените церемонии в Китай и Япония 


Консумацията на чай бързо се разпространила из китайската култура. През 800 г. от н. е. монахът Лю Ю написал първата книга за чая "Ч’а Чинг".


При китайския ритуал на гостите се предлагали красиво подредени купички с различни видове чай, за да се полюбуват на красотата му. След това домакините представяли сервиза и приготвяли напитката. Постепенно традицията се усложнила в сложен комплекс от действия и жестове, които превърнали пиенето на чай в истинско изкуство.

Първите чаени семена са донесени в Япония от завърналия се от Китай монах Йеисей, наречен по-късно "Бащата на чая".
Пиенето на чай се разпространило бързо първо в  императорския двор и манастирите, а после и във всички слоеве на японското общество. В резултат на това се появила японската чаена церемония. Нейният най-популярен стил се нарича "Урансеке".
При него от значение е всеки детайл – обстановката, мебелите, аксесоарите. Напитката се приготвя от домакинята, която разбърква листенцата във вряла вода с тържествени и плавни, почти танцови движения. Купичката се подава на най-важния по сан или най-възрастния гост, които я приема с поклон. След като отпие четири глътки, той я предава на следващия гост. Купичката трябва да обиколи всички и да се върне при домакинята, която я напълва отново, този път с по-разреден чай. С това строго официалната част приключва и гостите могат да поведат разговор.

Чаят пристига в Европа

Старият континент приел напитката трудно и бавно. Чай бил доставян от Изтока с керваните на арабите, но европейците не знаели как да го приготвят. Опитвали се да преваряват, осоляват и подправят с масло чаените листа, след което ги ядели.
Първият европеец, опитал истинска чаена напитка, е португалският йезуит Хаспе де Крус, който през 1560 г. пътувал до Китай, за да уреди износа на чаени листа за Португалия.
Те били докарвани до Лисабон, от където холандски кораби ги разпространявали във Франция и Холандия. Великобритания последна от трите велики морски сили започнала да праща кораби до Китай. Първите мостри чай пристигнали на Острова през ХVІІ век и той бързо се превърнал в национална напитка.


Английското следобедното пиене на чай

Сигурно няма човек, който да не си спомня комичния епизод от "Алиса в страната на чудесата", в който главната героиня гостува при Шапкаря и Спящата катерица на чаша следобеден чай.

Този обичай бил въведен в Англия през Викторианската епоха, към средата на ХІХ век, и се свързвал със строго установен етикет. Събитието се организирало в дома на някоя уважавана в обществото дама. Домакинята определяла деня и разпращала покани на роднини и приятели. В определения ден тя посрещала гостите си и ги насочвала към местата им на масата. Общуването по време на визитата протичало в духа на френските салони. Освен напитката се сервирали сандвичи, кекс, скони, бисквитки и други вкусни хапки.

Пиенето на чай ставало и повод за завързване на полезни познанства.
При сервирането на чая домакинята сядала начело на масата и лично наливала чашите на всички гости. Най-голямата й дъщеря или най-близката й приятелка сипвала на тези, които предпочитат кафе или горещ шоколад.
Това разделение показва йерархията на трите напитки по това време. Чаят се смятал за най-ценен. Държал се в специално шкафче, ключ от което имала само домакинята.


Макар че през ХІХ век мъжете в Англия се намирали по-високо в обществено-йерархичната стълбица, в дома жената била фаворитът, затова привилегията да налива чай на гостите имала само тя. Домакинята била длъжна собственоръчно да прибави захарта и млякото в чашата на всеки гост. Тази традиция води началото си от времето, когато и чаят, и захарта били редки и скъпи деликатеси и собственичката на дома трябвало да следи гостите да не прекаляват с употребата им.
Постепенно представителите на висшите съсловия започнали да прехвърлят на слугите задължението да наливат чая, а гостите можели да си добавят захар, мляко и лимон в неограничени количества.
По този начин домакините демонстрирали високото си обществено положение и богатството си, което им позволявало такова "разхищение".


източник :  сп. "Кулинарен Журнал" (2/2007 г)

Назад
Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Още от Кулинарни пътешествия

Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.