С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

Историята на...Ризотото

Историята на...Ризотото

Историята на...Ризотото



Посредством арабските търговци оризът бил познат още в древния Рим, но се използвал само за медицински цели. Истинското му пътешествие по света започнало с масовото разпространение на Исляма. Оризът произхожда от Индия, Тайланд и Китай, но бил възприет от арабите, които го отглеждали в оазиси, блатисти местности и разливи на реки. Първообразите на ризотото се появили в арабския свят под името „пилафи“. Средновековните арабски книги изобилстват от рецепти на ястия с ориз, като за най-вкусен се смятал оризът, приготвен с масло, олио, мас и гъсто мляко. В град Алепо оризът се варял в сок от смокини.


Арабите пренесли растението в Испания и на остров Сицилия. Оттам търговците го разпространявали на селскостопанските панаири в Шампан. Той станал толкова популярен в Европа, че почти изместил зеленчуците. В началото на ХV век огромни полета по бреговете на река По в областта Ломбардия в Италия били разчистени и подготвени за отглеждането на ориз. Тази мярка била продиктувана от убеждението, че растението ще задоволи непрекъснато нарастващите нужди от храна на разширяващите се градове. Само няколко десетилетия по-късно оризът станал основна съставка в италианското меню. За това свидетелства едно писмо на венецианеца Галеацо Мария Сфорца от 27 септември 1475 година, в което той поръчва на дука на Ферара да му изпрати дванадесет чувала с ориз. Поводът за молбата било посрещането на знатни пратеници, което трябвало да се проведе с необходимия блясък и тържественост. Готвачите на венецианския дожд използвали ориза, за да приготвят изисканото ястие „minestra de riso“, което векове след това станало познато под името „ризото“. Първите рецепти за ризото започнали  да се появяват в италианските книги. През ХV век анонимен венециански готвач за първи път записал между специалитетите си „riso in bona manera“ (ориз в изискан стил) - рецепта за ориз, приготвен с бадеми. Тъй като на италиански „riso“ означава както „ориз“, така и „смях“, се появила поговорка, основана на играта на думи, че който хапвал ризото, избухвал лесно в смях.

Днес ризото е ястие, характерно главно за Северна Италия и един от стълбовете на миланската кухня. Легендата за изобретяването на „ризото ала Миланезе“ датира от 1574 година. Импозантната готическа катедрала Дуомо ди Милано била построена току-що. Един млад чирак на име Валерий трябвало да оцвети декоративните стъкла за прозорците. Всички майстори се присмивали на идеята му да прибави шафран към пигмента, за да получи още по-ярък цвят. Затова той решил да отвърне, като поставил тайно шафран в ориза, приготвен за сватбата на господаря му. Резултатът бил толкова добър, че рецептата мигновено се разпространила из града и ястието получило неговото име.

Рецепта за Ризото ала Миланезе

Време за приготвяне: 30 мин
Продукти за 6 порции

1 л бульон, ¼ ч. л. шафран, 5 с. л. масло, 1 глава кромид, 1 ½ чаени чаши ориз „Арборио“, 120 мл сухо бяло вино, сол, черен пипер на вкус, 120 г настъргано сирене „Пармезан“

1. Бульонът се загрява, докато започне да къкри. В половин чаена чаша от него се разтваря шафранът и се оставя настрана.

2. 3 с. л. масло се загряват на умерена температура в тежък тиган. Когато маслото започне да кипи, се прибавя ситно нарязаният лук. Бърка се с дървена лъжица в продължение на няколко минути, докато лукът омекне.

3. Прибавя се оризът, бърка се за около 4 минути. Налива се виното, ¼ чаена чаша бульон, подправя се със солта и пипера. Когато оризът започне да поема течността, се налива още малко бульон. Постепенно се прибавя цяла течност, като се бърка, за да не залепне оризът за дъното на тенджерата. След около 10 минути се прибавя и разтвореният в бульон шафран.

4. Когато оризът погълне цялата течност и е сварен до степен „ал денте“, се прибавят останалото масло и настърганото сирене „Пармезан“. Ястието се разбърква добре, прехвърля се в затоплена чиния и се сервира веднага.

 



източник : сп. Кулинарен Журнал (3/2007 г)
сн : shutterstock.com


Още рецепти за ризото

Съвети за перфектно ризото
Назад
Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Още от Кулинарни пътешествия

Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.