С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

Емили Дикинсън: Бялата дама – поетеса и страстна кулинарка

Емили Дикинсън: Бялата дама – поетеса и страстна кулинарка

Емили Дикинсън: Бялата дама – поетеса и страстна кулинарка

Че поетите могат да са и отлични кулинари доказва историята на една от най-загадъчните и необичайно талантливи жени – Емили Дикинсън. Днес тя е призната за най-голямата американска поетеса, но в сравнително краткия й самотен живот никой дори не подозира това.

С душа като птичката орехче  

Смятат я за ексцентричка, а съседите в родния й град Амхърст, Масачузетс, я наричат „бялата дама“, защото се разхожда винаги в бял тоалет в пълната си с диви цветя градина. Така облечена, макар и рядко, се появява и пред гостите, които посещават бащиния й дом. Но по-късно, след раздялата си с човека, когото обича, вече не напуска дори стаята си...

Тази необикновена жена определя себе си като плаха и миниатюрна, съвсем като „птичката орехче, с очи с цвят на вишни,... които гостите винаги оставят на дъното на чашите си“. Малкото хора, с които се познава лично, са очаровани от леката й походка, тихия детски глас и бистър ум. Според критиците на XX в. тя има „капризен интелект и широки духовни търсения“.

Но коя е Емили?

Родена е на 10 декември 1830 г. в Нова Англия, щата Масачузетс, в пуританско семейство, живеещо там от XVII век. Баща й Едуард Дикинсън е юрист и политик, дълго време сенатор и конгресмен на САЩ. Днес домът, в който тя расте с брат си и сестра си, е превърнат в мемориален музей. Емили учи 7 години в Академията на Амхърст английски, латински, психология, история, ботаника и дори геология, а след това и 2 години в женската семинария, която по неизвестни причини напуска и до края на дните си остава в бащиния си дом.

Голяма част от живота на тази самотна и печална жена минава в

кухнята – нейната светая светих,

в която се раждат изумителните й сладкиши и стихове. Емили пише всеки ден, между две печива, и събира творбите си в ръчно подшити книжки. И макар че стиховете й са повече от... 1800, по-малко от 10 от тях са публикувани.

Самата тя споделя, че мисълта за публикации й е толкова чужда, колкото „небето - на рибите“. За съжаление повечето от тези десетина стихове излизат след сериозна редакторска преработка, която трябва да ги приведе в съответствие с поетичните норми на тогавашното време. В оригиналния си вид стиховете на Емили са без аналог в поезията от XIX век. Нямат заглавия, строфите им са кратки, с необичайна пунктуация и използване на главни букви. Но това не пречи на експресивността им и те остават в съзнанието като една лека и пастелна нежност, така необходима... в грубите дни на съвремието. 

Мащабът на нейното творчество става известен едва след смъртта й, когато по-малката й сестра Лавиния открива непубликуваните й произведения. Първата й книга „Poems by Emily Dickinson“ се появява посмъртно през 1890 г. и определено има успех, въпреки грубото редакторско „пипане“. В оригиналния си вид стиховете й виждат бял свят чак през 1955 година, когато светът по достойнство оценява творчеството на американската поетеса. В знак на признание към таланта на тази жена през 1985 г. на нейно име е наречен кратер на планетата Венера.

Рецепти и стихове в самотата на дома

Днес е известно, че любимата на мнозина поетеса Емили Дикинсън е писала не само великолепни стихове, но е и готвела отлично. Нещо повече: приживе тя е известна повече като кулинарка, отколкото като поетеса. Интересното е, че стиховете и рецептите й са взаимно свързани и не само защото някои от творбите й са написани в кухнята. Много от тях са открити на гърба на лист с рецепта, дори на етикети от хранителни продукти и части от хартия, ползвана в кухнята. Именно тя, според изследователите, е била „пространството за нейното творчество, в което стиховете се сливат със създаването на кулинарните й шедьоври”. Можем да я разберем – уханията от фурната, в която се пекат разкошните й сладкиши, събужда в чувствителната й душа спомени, мечти, фантазии...

Сладкиш с бренди очарова дори пуританите

Разказват, че бащата на Емили не хапвал друг хляб, освен изпечения от дъщеря му и не можел да устои на нейния „черен пай”, макар приготвен в разрез с убежденията му на пуритан. Във времената на т. нар. „сух режим” , в който дори да се готви с алкохол се приема като нещо неморално, в рецептата на Емили има съставка „1/2 пинта бренди” , която прави пая невероятно ароматен и неустоим. Рецептата е необикновена и заради използването на меласа, уханни подправки и плодове и на цели...19 яйца. През 1995 г. вестник „Washington Post” публикува обновена версия на тази рецепта, „по-подходяща за вкусовете от XX век” само с 13 яйца.

В характерния й поетичен стил и рецептите на Емили са дотолкова кратки, че често са записани единствено продуктите. Редакторите на книгата „Емили Дикинсън: поет и кулинар” си позволяват да добавят инструкции за приготвянето на джинджифиловите сладки на поетесата. За съжаление рецептата й за глазурата им не е запазена. Една от кулинарните вкусотии на Емили става известна през 1906 г., когато нейна братовчедка я публикува в списанието „Бостънска кулинарна школа”. Тя разказва за оризовите кексчета на тяхното детство, в които винаги добавяли индийско орехче и ги съхранявали нарязани на квадрати в голяма оловна кутия.

Кошницата с лакомства

Гид в музея на Емили разказва на посетителите, че когато „бялата дама” виждала деца, играещи в градината, напълвала кошница с изпечени сладки, кексове, парчета пай и я спускала с въженце от задната страна дома си (за да не видят майките им). Когато пък нямала сладкиши, слагала купички със стафиди, които децата хапвали като бонбони.

През 2012 г. на изложба в Дома на поетите в Ню Йорк са показани някои от редките ръкописи на поетесата Емили Дикинсън. Едно от стихотворенията й е написано под рецептата, която ви представяме сега. Според специалистите този кейк е фин, изискан и лесен за приготвяне.


Този кулинарен шедьовър на Емили е изключително ароматен, с гъст и плътен вкус на сушени плодове. Трябва да го приготвите 2-3 седмици преди Коледа, за да може да разкрие напълно целия си разкош. През това време периодично го поливайте с конячен сироп. Важно: никога не го опитвайте веднага след изпичането!

Коледният кейк на Емили Дикинсън  
2 ч и 30 мин + около 1 месец престой

10-12 порции ( 2 кекса по 18 см в дм)

За сиропа:

500 мл сварен чай Ърл Грей

80 г захар

50 мл вода

сокът на 2 портокала

50 мл бренди или коняк

Сушени плодове:

85 г стафиди

по 60 г червени боровинки, кайсии, сливи, смокини, захаросан лимон,

настърганата кора на 1 лимон и 1 портокал

50 мл коняк

1 шушулка ванилия (семенцата – за тестото)

За тестото:

300 г брашно

1/4 ч. л. сода бикарбонат

2 ч. л. бакпулвер

1 ч. л. индийско орехче

по 1/2 ч. л. канела, млян карамфил и джинджифил

1/4 ч. л. кардамон

семената от шушулката ванилия

300 г масло

300 г влажна кафява захар мусковадо

6 яйца

80 мл меласа (кестенов или друг тъмен и ароматен мед)

80 мл бренди или коняк

За напояване:

бренди или коняк

1. Един ден по-рано в дълбока купа смесете сушени плодове, нарязани на кубчета, ситно настърганите кори и коняка. Сварете чая ърл грей - приготвя от обикновен чай с добавянето на бергамотова есенция) и залейте плодовете. Разбъркайте и оставете да престоят 4-6 часа.

2. Сварете сироп от захарта, водата и прясно изцедения портокалов сок. Свалете от огъня и налейте коняка или брендито и сипете върху плодовете, покрийте плътно с фолио и оставете да престои 1 нощ.

3. На следващия ден загрейте фурната до 180 градуса. Намажете вашите форми за кейк с масло и поръсете с брашно. Отцедете ароматизираните сушени плодове. Пресейте всички сухи продукти.

4. Разбийте с миксера на средна скорост омекналото масло със захарта до мек, пухкав крем. Едно по едно добавете яйцата и разбивайте след всяко, като от време на време с лопатка обирате стените на съда.

5. Прибавете меласата или меда и коняка или брендито. Пресейте още веднъж над маслената смес сухите продукти и разбъркайте с лопатка. Накрая добавете сушените плодове, добре отцедени, и леко и за кратко разбъркайте. Сипете във формите и изпечете за около 2 часа – важно е да печете на ниска температура дълго време. Ако кейкът започне да загаря отгоре, покрийте с фолио.

6. Извадете и охладете кейка и го увийте с марля, напоена с коняк, след това – с фолио и приберете на студено за 2-3 седмици. От време на време напоявайте марлята с коняк и отново увивайте и дръжте на студено.

.....


Бял кокосов кейк

50 мин

8 порции

1 ч. ч. кокосови стърготини

2 ч. ч. брашно

1 ч. ч. захар

1 ч. ч. масло, на стайна температура

1 ч. ч. прясно мляко

1 ч. л. бакпулвер

1. Разбийте в купа омекналото масло със захарта и един по един прибавате жълтъците. Разбивайте до побеляване.

2. Пресейте брашното с бакпулвера над купата , разбъркайте и сипете млякото и 2/3 от кокосовите стърготини.

3. Отделно разбийте до меки връхчета белтъците и ги прибавете внимателно в сместа.

4. Сипете в кръгла намаслена форма за кейк и сложете да се пече в умерена фурна до готовност. Извадете кейка, намажете го още топъл с малко масло и обилно наръсете с останалите кокосови стърготини.
...........


Този хляб, наричан още индийски, Емили е пекла за братовчеда си – Джоузеф Лаймън. Смята се, че с рецептата поетесата кулинарка печели втора награда на изложбата „Amherst Cattle Show” през 1856 година.

Индийският хляб на Емили 

1 ч

12 порции

3 ч. ч. царевично брашно

1 ч. л. сол

1/2 ч. ч. меласа

1 ч. ч. прясно мляко

1/2 ч. ч. мътеница

4 ч. ч. ръжено брашно

2 ч. л. сода бикарбонат

1/2 ч. ч. задушени картофи

1. Сипете в царевичното брашно солта и меласата, разбъркайте и налейте кипящото мляко.

2. Смесете студената мътеница и ръженото брашно, пресято със содата. Смесете всички съставки в голяма купа и замесете тесто с намачканите картофи.

3. Не е нужно да чакате втасване – сипете тестото в кръгла тава и изпечете в умерена фурна. Щом извадите хляба, го намажете с масло и покрийте с кърпа до изстиването му.

 


Назад
Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Още от Кулинарни пътешествия

Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.