С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

КУЛИНАРНИ МАРШРУТИ ИЗ РОДОПИТЕ

КУЛИНАРНИ МАРШРУТИ ИЗ РОДОПИТЕ

КУЛИНАРНИ МАРШРУТИ ИЗ РОДОПИТЕ

Ако търсите чиста природа и планински приключения, гарнирани с вкусни преживявания и истински кулинарни изненади, отпрашвайте към Родопите. Това сакрално българско място ще ви очарова с автентичната атмосфера на градчета и села и гостоприемството на местните хора.



МЪЖКОТО СИРЕНЕ НЕ ОТСТЪПВА НА ПАРМЕЗАНА


Решите ли да прекарате някоя и друга вечер под родопските звезди, непременно трябва да опитате местните гозби, прославили тоя край по света. Щом оставите зад гърба си Смолян, по пътя ви на юг ще се сейне като разпиляна броеница прочутото с боба си село Смилян. На високото, точно под гората, се вдига 3-етажната къща за гости и мандрата „Млечен дом“. Няма как да не знаете това име от многобройните продукти из магазините на големите градове.


Мандрата преработва мляко вече 22 години и освен традиционни български млечни продукти произвежда и сирена по швейцарски и холандски рецепти. Ако сте сред почитателите им, може да си изберете нещо и от специалната отлежала селекция.


Сред тучните поляни до къщата за гости са разположени беседки с камини и старинни предмети на бита. Тук именно може да хапнете от великолепните млечни специалитети на домакинята Милкана Йорданова. „Високомасленото мляко от крави от породата българско родопско говедо, надморската височина и атмосферното налягане правят нашето сирене пикантно, твърдо и местните го наричат „мъжко сирене“, разказва тя. То по нищо не отстъпва на италианския пармезан, дори го конкурира по вкус, пикантност и твърдост.“ В нейната кухня на почит са традиционните ястия, приготвяни по старинни бабини рецепти, а използваните продукти са от домашното стопанство. Гостите отнасят със себе си и спомена за вкусните млека и айран и превъзнасят пред приятели млечния крем със сладко от диви ягоди, кекса с извара, печените сирена собствено производство грюйер, гауда и тилзит, топеното сирене в бяло вино... Просто трябва да се опитат!



САЛАТА С ДРЕСИНГ ОТ ТАХАН И МЕД И КАКВО ОЩЕ СЕ СЛУЧВА В ДИВАТА ФЕРМА


Недалеч от Маджарово и на 12 км от язовир „Ивайловград“ се намира село Горно поле. В самия му край ви посреща резбованата табела на къщата за гости „Дивата ферма“ - наследствен имот на младото семейство от Маджарово Благовеста и Николай Василиеви. Бети, както я наричат тук, е химик по образование и учителка по химия и биология. Във визитката й може още да се напише, че и еколог, природозащник и майстор на народните танци и че по сърце е изкусен кулинар. Съпругът й Ники, зооинженер, също не крие огромната си любов към животните и природата. Двамата са дали живот и обич на 4 деца, отраснали щастливо тук, във фермата.


Пристигнете ли тук, големия зелен двор ще ви посрещне с много цветя и ухание на прясно косена трева и ще ви се прииска да разпънете палатка направо под звездите. Е, не по-малко романтично е в къщата за гости, а сред уюта на битовата механа ви чакат кулинарни преживявания – истинска домашна храна и бабини манджи. Сутрин Бети поднася гюзлеми с мед и мляко или баница с булгур, сирене и мед, а вечер след салатата й със специалния дресинг от тахан и мед, може да избирате от пълнената тиква с телешко или заешко с чубрица, лук и мед, кокошката в катми или петела в гювеч. Десертите са също толкова неустоими: точена торта с мед, крокмач от първото мляко на кравата, забъркано с яйца и захар и печено като крем карамел, млечна баница и саралийки, поляти със захарен сироп като баклава или пък саварини с лешници.


По поляните наоколо и по високопланинските пасища из Рила през лятото целогодишно свободно пасе стадото крави, което осигурява на гостите и на мандрите екологично чисто мляко и особено вкусно и крехко телешко месо за пазарите в чужбина. За 16 години от 20 животните са станали 500. Бети и Ники се шегуват, че са единствените българи, които са продали апартамент, за да купят крави, а не обратното.


И ако сте градски чеда, истинско приключение по фермерски може да ви осигури доенето на крави и овце, ваденето на пита с мед от кошерите, квасенето на мляко или язденето с кон по зелените поляни, които ухаят на цветя и билки, разходката с лодка, пикниците в гората, търсенето на мед от диви пчели и дори хващането на крава с ласо. Диво и красиво, нали?



ХЛЯБ ОТ ЛИМЕЦ, МЛЯН С КАМЪК


Неотдавна тук, в село Рабово, отшумя единственият в Източните Родопи, фестивал на хляба. Организиран за пръв път преди 4 години, той събира поне 200 гости, които с удоволствие хапват прясноизпечен хляб и питки от лимец – древната здравословна пшеница, която от незапомнени времена вирее и по нашите земи. Както всяка година късметлиите, които по това време са в Рабово, можаха не само да видят, но и да участват в жътвата, вършитбата с кон на диканя, отвяването на зърното, меленето му с камък, както е било някога, и дори в месенето и печенето на хляба.


Бащата на фестивала е Петър Ангелов и това е напълно обяснимо – този човек е приел като мисия възраждането на древното зърно и се е убедил в невероятните му качества още преди години, когато го засява за първи път. Днес неговият лимец расте на 120 декара. „Този хляб дава енергия и е нужно много по-малко от него, за да заситиш глада си“, разказва Петър. И въпреки че древната пшеница се радва на все повече интерес у нас, тя все още е почитана повече в Европа и по света. В Германия от нея отдавна правят бира, а в пострадалата от земетресенията Япония пък с нейна помощ се пазят от радиацията. Впрочем бутикова бира от лимец вече пият и в Рабово и ако сте от късметлиите, може да я опитате още това лято.


На самия бряг на Арда, потънала в цветя, се намира къщата за гости на Петър Ангелов - „Тепавицата“. Името й оправдават двата „легена“ долу, край самата вода, в които се перат черги и килими. Майсторка в кухнята е неговата съпруга Стефка. Тя приготвя характерни за Родопите ястия, които очароват гостите. Седнете ли на нейната трапеза ще ви се усладят не само хляба, питките и тиганичките от лимец, но и прочутия й зелник с тученица – богатият на витамини „плевел“, рабовската капама, захлупения гювеч, витата и къпаната баница, сладката и туршиите по родопски рецепти, меда и билковия чай.



ГОЗБИТЕ НА ДЪЛГОЛЕТНИЦИТЕ И ПРАЗНИКЪТ НА СЛЪНЦЕТО


На 26 км от Смолян, в подножието на най-високия връх в Родопите – Перелик, се е кротнало село Мугла. Името му идва от мъглите, които често се спускат от върховете, увиват го във вълмата си и сякаш го отнасят в небитието. Някога е било недостъпно място и точно затова, според легендата, преди 5 века четиримата овчари, които си откраднали моми от Смолян, се заселили тук.


Мнозина знаят Мугла само от няколкото български филма, снимани в околностите му. Тук живеят българи, изповядващи исляма, които наричат себе си помаци. Тези хора пазят интересни древни традиции и автентични родопски обреди и песни.


Само тук, в Мугла, на празника „Среде лято“ на 2 август се отдава почит на слънцето. Вярва се, че на този ден то слиза да се окъпе във водата, облича кожуха си и тръгва към зимата. Празникът продължава 3 дена с хора и песни, на които пригласят каба гайдите. В местността Михрапа се готви овнешки курбан с люта чушка, лук и оцет за здраве и берекет. Това е времето, което жените от хора за автентично пеене към читалището най-обичат, защото гласовете им се понасят над баирите волно и свободно. С емоции са наситени и двете изложби в селото – „От раклата на баба“ и „От кухнята на баба“, където се поднасят всякакви местни специалитети заедно с гозбите на дълголетниците от селото.


Така „Среде лято“ става вкусно преживяване за и местните хора, и за гостите на празника. Никой не си тръгва, докато не опита местния кускус, качамака – с яйца, сирене и месо, люта – сушени гранули от тесто с подправки, пататника – хрускава картофена вкусотия, пържена или печена, клина – баница от точени кори с всякакви плънки, но най-често с ориз, много яйца и сирене, марудниците – родопски палачинки с масло и сладко, домашната брънза (сирене), боровия мед и любимите на всички пирули. Така се живее до 100 години, казват местните хора.


Назад
Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Още от Кулинарни пътешествия

Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.