С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

БИБЛИЙСКАТА ТРАПЕЗА, КОЯТО НИ ХРАНИ И ДНЕС

БИБЛИЙСКАТА ТРАПЕЗА, КОЯТО НИ ХРАНИ И ДНЕС

БИБЛИЙСКАТА ТРАПЕЗА, КОЯТО НИ ХРАНИ И ДНЕС

Много от храните, споменати в Библията, консумираме и до днес. Но в Светото писание те имат и второ, скрито символно значение. Какво е то? Какво представлява манната небесна? Защо Ева съблазнява Адам с ябълка?

 

МАННА НЕБЕСНА. Това е била основната храна на израелския народ, докато странствал 40 години из пустинята. Наричат го още “хлябът, който ни даде Господ”. Той се появявал само сутрин, бил винаги свеж, представлявал бели зърна като семе на кориандър и с вкус на мед. изследователите на Библията твърдят, че това са гъбички, коит обързо се размножават от влагата сутрин. Но според легендата в петъчния ден манната била двойно повеч, защото съботата според религията на евреите е ден за почивка. Днес минна небесна се нарича в преносен смисъл всичко, за което не се е положил труд, а в новия библейски смисъл това е духовен урок – човек трябва да се уповава на Бога.

ВОДАТА. Тя е била ценно благо и велик дар в онези земи, където сушата е била почти непрекъсната. Затова думата “вода” с еспоменава повече от 300 пъти в Библията. Дъждът или водата са Божи дар. Водата се използвала при много ритуали, считало се, че без съд с вода на трапезата храната няма да е благословена. Гостенинът се посрещал първо не с хран, а с чаша вода. на много места в свещената история водата се употребява като символ на духовна жажда и насита. За да бъде вкусна водата, а и за да изтрае прясна дълго време, в нея са слагали билки, преварявали са я, ароматизирали са я с лимон и мента.

КВАС /МАЯ/. За да бухне тестото, първоначално са използвали квас от фини бели трици, размесени с шира, от фий или ечемик, накиснат във вода и оставен да се подкисели. По-късно маята се приготвяла от брашно за хляб, омесено без сол, което се оставя да престои, докато започне да ферментира. Предполага се, че в далечните библейски времена евреите са използвали винената шира като мая. На празника Пасха се яде неквасен хляб, да да се напомни на вярващите за това как се е наложило бързо да напуснат Египет. За Исус Христос квасът е символ на двуличието, неверието и коварството.

ШЕРБЕТЪТ. В България сме свикнали да мислим, че покрай историческата ни близост с турците шербетът е просто силно подсладена и ароматизирана вода. всъщност шербетът е сложно приготвен десерт, в който има вино, сок от нар или лимон, розова вода, захар и разбит на твърд сняг белтък. Някога към всичко това се е дсобавял сняг или счукан лед, днес за целта приготвеният вече шербет се слага в хладилната камера, като често се вади и бърка, за да не стане на бучки. Когато сместа започне да се сгъстява ,се прибавят стафиди, които са стояли известно време накиснати в ром.

ДЪВКА. Не е зярване, че в Библията се споменава дъвката, струва ни се, че тя е измислица на днешното ни време. истината е, че и в древността хората са обичали да дъвчат нещо, за да поддържат челюстите си и дъвкателната си мускулатура във форма, а също и заради чистотата на зъбите си. дъвката в библейско време се е получавала от смола, наречена мастикс. Растението, от което се добива, е от рода на фъстъчените и се среща много често в Палестина. От тази смола чрез варене и филтриране се получавала чиста маса, която служела и като консервант на вино – известното гръцко вино Рецина се ароматизира с такава смола, но служела и  като подправка за ястия кат облаговония, а не на последно място и като дъвка, която се добавяли тънките ципи, които се намират под кората на боровите дървета. При второто си пътуване в Египет братята на Йосиф носят за подарък най-добрите плодове на своята земя, включително и мастискс.

ЗАХАР. Захарта е късно откритие, но захарна тръстика съществувала в библийските времена. За подсладител с по-голяма охота се е използвала сгъстената шира на гроздето, както и пасираната каша от зрели смокини и други следки плодове.

МАНДРАГОРАТА. Това е храст, подобен на нашенското кучешко грозде, който дава бледолилави цветове пре зимата и жълти плодове през пролетта. Днес се счита, че надрагоровите плодове са се употребявали като афродизиак. По същия начин са се използвали леко ферментиралите плодове на черницата.

СЛАДОЛЕД. Необходимостта от използването на сняг за охлаждането на напитки и храни не подлежи на съмнение.  През зимата от планините на Ливан са изкъртвали големи блокове лед, които са трупали в специално изградени за целта дълбоки хранилища в земята, изолирани по спецален начин, най-често със слама. От тези “снежни къщи” са взимали лед през цялата година. Със ситно настъргана ледена каша са се смесвали стафиди, плодови сокове, розова вода, мед, ядки и ароматични подправки. Десертът наподобявал днешния сладолед. Така се обяснява и текстът /Прит.25:13/, който гласи: “Каквото е  прохлада от сняг по жетва, такова е верен пратеник за оногова, който го праща...”.

РОЖКОВИ. В притчата за изгубения син се споменава за рожковите като храна, която ядат свинете и много бедните хора. Всъщност рожковът, който се среща често в Израел, е шушулково растение, чиито бобчета са богати на захар, протеини и нишесте. Недоузрелите се използват з ахрана на животните, но от узрелите се прави брашно, което напомня по вкус какаото и също кат онего има леко възбудително въздействие. В някои народи рожковът се нарича още “Хлебното дърво на Йоан”, защото се счита, че Йоан Кръстител, когато е живял като отшелник в пустинята, е ял навярно рожкови. Според Библията обаче Йоан е преживявал в пустинята, като се е хранил с акриди /скакалци/ и див мед. В храната на библейските хора не се упоменават насекоми и влечуги, затова менюто на Йоан Кръстител се схваща по-скоро като хипербола на неговите богоугодни страдания.

СОЛ. В Палестина солта се е доливала от Средизевно или въртво море. Във Вехтия и Новиа завет солта се споменава многократно- и като благословия, и като наказание. Всяка хлебна жертва трябвало да бъде посолена. В Книга Премъдрост на Исуса, син Сирахов, се изброяват най-потребните за човека неща: вода, огън, желязо и сол, а Исус Христос нарича учениците си “солта на земята”. Когато обаче жената на Лот престъпва Божията повеля, тя се превръща в стълб от сол. Според библейските текстове няма по-лоша прокоба за една земя от това да се превърне в солена степ, в която нищо не расте и зрее.

ОЛИО. В древни времена бил познат само зехтинът, наречен още дървено масло. Заедно с млякото и меда зехтинът е едни от символите на Обетованата земя. Основното му приложение било кат отрапезно олио, но се е използвал и з акозметични кремове, като лекарство, като масло за светилниците, като жертвен принос. Получавал се е, както и днес, от несъвсем озрели маслини чрез пресоване. Съхранявал се в делви и ни можел да престои повече от една година, защото към него не се добавяли консерванти като днес.

ВИНО. Въвеждането на лозарството се приписва на Ной. Лозата и виното навсякъде в Библията са символ на благополучие и богатство, на щастие и знатност. Хляб и вино като библейски израз означава просто ядене и пиене. Ивтересното е, че туко-що засаденото младо лозе можело д абъде законно основание за освобождаване на стопанина от военна служба. Смятало се, че мъжът непременно трябва да вкуси от гроздето си, защото в битката може да го убият и дург да обере лозето му. И тъй като плодът се берял едва на четвъртата година, но първият плод бил “за хвала Богу, то мъжът се освобождавал от военна служба за пет години. Най-харесвано било виното от грозде. Няма друг хранителен продукт, на който да е отделено толкова място и внимание в Библията. Ценяло се старото отлежало вино, оттам идва и сравнението му с приятелството: “Енов приятел е също като ново вино, кога стане то старо, с наслада ще го пеш”. На много места се споменава, че виното се ароматизира с канела и благоуханни смоли и други подправки. Разбира се, не липсват критики към тези, които злоупотребяват с консумацията на вино и търпят последствията от това: бедност, безпаметство, безчестие, разюзданост, болести. Тук му е мястото да се каже, че виното се е пиело често, почти с всяко ядене, но по няколко глъдки, и то разредено с вода.

   Исус Христос превръща хляба и виното в основни елементи на спомена за него, които после се приемат от църквата и стават символ на всички християни.

ОЦЕТ. Заедно с винто оцетът е познат още от дълбока древност. Интересното е, че някога оцетът е бил и питие, използвал се е за утоляване на жаждата, разреден с вода и подправен с мед. В същото време е служил и за консервиране. Когато Исус вече агонизира на кръста, войниците му дават да пие от гъба, напоен с оцет – това не е начин за изтезание, а жест на милосърдие.

БИРА. Това е най-старата алкохолна напитка на човечеството, възникнало едновременно с култивирането на зърнените растения. Прародината на бирата трябва да се търси в териториите между Тигъри  Ефрат. Шумери, египтяни и вавилонци са познавали няколко вида бира и когато юдеите били пленени, те за първи път вкусили бира от хмел. Както сега, така и тогава бирата се е произвеждала от ечемик, вода и хмел. Това било задължение на жените ,като получената при ферментацията мая можело да се използва и за приготвяне на печени тестени изделия. Готовата бира се наливала в кани или стомни и се продавала веднага в домашни бирарии или по улиците. И до днес могат да се видят в Африка жени, които приготвят сами от просо домашна бира, пренебрегвайки бутилираната. Според Библията е всекиденевна напитка, но злоупотребата с нея, закто злоупотребата с вино е голямо провинение. Бирата можела да се принася в жертва пред олтара.

МЕД. Един от най-целителните хранителни продукти в древността е медът. Многократно в Библията се споменава меда не само в конкретния смисъл, като храна, но и в преносния, като сравнение /”Колко са сладки на гърлото ми Твоите думи! По-сладки от мед на устата ми”/, като цялостен символ на благополучие /”земята, в която тече мед и мляко”/, като метафоричен начин на порицание /”Както не е добре да се яде много мед, тъй да ламтиш за слава не е слава”/. Известно е било и лечебното действие на меда. Хората в древността много по-често от сега са ползвали меда вместо захар. Употребата на изделия от пълнозърнести култури снабдявали организма в достатъчна степен с въглехидрати и витамини и с това се намалявало желанието от допълнителни подсладители, тъй че медът бил напълно достатъчен и то не рядко като деликатес на древната трапеза.

ПЛОДОВЕТЕ. В Библията плодовете се консумират главно в сурово състояние и в големи количества. Но за хората от това време сушените плодове имат много по-голямо значение, защото могат да се носят на дълъг път, без да се развалят. В дисагите на всеки пътуващ търговец или керванджия неизменно присъствали изсушени фурми, смокини, стафиди и кайсии. Земите, за които става дума в свещената християнаска книга, са благословени с целогодишна реколта, затова плодовете никога не липсвали то трапезата. Освен споменатите вече познати и любими били ябълките, гроздето, дините, пъпешите, наровете, дюлите и лимоните. Древните ценят ябълката и още тогава се познавали около 20 сорта. Тогава, както и днес, ябълката се е използвала и като сок, на пюре, като подправка на ястия с месо, като свежа плънка за тестени изделия, смесена с ядки, канела, стафиди и мед. В изящната поема “Песен на песните” на Соломон влюбената Суламит моли слугите: “Освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов!”.

ЯБЪЛКИТЕ. Бог изгонил от Рая Адам и Ева заради откъснатия забранен плод – ябълката. Но тя се превръща и в плодът на познанието, на самостоятелния живот,  извън опеката на Господа за Адам и Ева, и символ на .... раздора. Подобно на портокаловия цвят той е използван за булчинско украшение като символ на плодородието. Ябълките са много важна храна във всички по-хладни климати и вероятно е едно от първите култивирани дървета. С изключение на цитрусовите плодове, ябълките най-долго се съхраняват с месеци и запазват голяма част от хранителните си качества. Зимни ябълки, набрани точно през късната есен, складирани над точката на замръзване, били важна храна в Азия и Европа за хилядолетия.

   Ябълките са особено желани и заради пъстротата и разнообразието им. Тя  не е просто плод, но е символ на любовта, брака, дълголетието и безсмъртието. Затова християнската традиция я свързва с първородния грях.

   На латински ябълка и зло се пишат еднакво. Точно тук се вижда връзката с легендата, че ябълката е забранения плод от дървото на познанието, изяден от Адам и Ева. 

КАЙСИИТЕ в Библията се наричат “златни ябълки”. Гъст компот от кайсии, сварен с краве масло, мед, бяло вино, щипка канела и малко сметана, се използва в тези региони и днес както за десерт, така и за гарнитура към пържена риба.

ФИНИКОВА ПАЛМА е едно от най-важните дървета в азиатските страни и едно от най-старите културни растения. Тя е съществувала хилядолетия преди Христа. За християните палмата е свято дърво, символ на възкресението – с палмови вейки посрещат и застилат пътя на Исус Христос при влизането му в Ерусалим. Финиковие палми живеят до 200 години и дават до 150 кг плод на дърво годишно, затова се е смятало, че град, в който има финикови палми, не може да бъде превзет, защото той издържа на дълга обсада. Фурмите са сладък и вкусен плод, който може да се яде суров и суше, а изцеден дава т.нар. фиников мед или мед от фурми. Един от любимите сладкиши и днес по тези места, а нвярно и по времето на Христос, представлява фурми, чиято костилка е извадена и на нейно място се слага парченце марципан и парченце орехова ядка.

СМОКИНЯТА също е сред най-старите културни растения, отглеждана и от египтяни, и по Двуречието, т.е. Месопотамия. Тя често се споменава в Библията и като храна, и като листо /Адам и Ева покриват голотата си със смокинови листа: и като лекарство /сварени и намачкани плодове лекуват болно гърло, циреи, болни уши, рани/.  Това е едно от седемте храни, с които е благословен Израил: жито и ечемик, лозя, смокинови и нарови дървета, маслини и мед. Както с пресни, така и със сушени смокини се приготвят много традиционни десерти, при коит окъм плода се слагат ядки, захаросан джинджифил, листенца от мента, марципан. Поради многото си зрънца наровият плод се приема за символ на плодовитостта. Може да се открие в много запазени писмени паметници при египтяни, иудеи, гърци и римляни. В “Песен на песните” женихът сравнява ланитите /страните на лицето/ на своята любима с половинки наров. ТРъпчиво-киселият сок на нара е много освежаващ за горещите дни, той влиза в съставката и на плодови и алкохолни коктейли.

ДИНИТЕ И ПЪПЕШИТЕ били любими плодове и на древните египтяни, и на шумерите. Римляните също много ги обичали. Любопитно е да се знае, че те често пъти ги консумирали зедно със сок от мед, оцет и ароматни подправки.

ДЮЛАТА. За нея има предположение, че се “крие” в Библията като вид ябълка или с името на благоухаещата мандрагора. Дюлата е известна още като “Сидонска ябълка” /от името на град Сидон, намиращ се на остров Крит/. Солон – един от седемте гръцки мъдреци и законодател на Атина – въвел закон, според който новобрачна двойка да изяжда една дюла в деня на сватбата, защото този плод се приемал като символ на щастливия семеен живот. И досега в тези райони приготвят един специалитет по много стара, древна рецепта, в която дюлевите резени в огнеупорен съд се заливат с малко масло и мед, поръсват се с анасон и канела и се запичат под капак на ниска температура, за да останат сочни. Десертът се нарича “Суламит”.

ГРОЗДЕТО е най-често срещаният плод в Библията. Според нейните текстове първият лозар бил Ной, и то след като се е спасил от потопа. Според най-често повтаряната поетична метафора  на Израил е земята, в която текат реки от мед и масло, в която има жито за хляб и грозде за вино. В някои псалми бленуваната земя е сравнявана с лозе. Имало специални закони за лозята – позволено било на всеки минувач да си откъсне безнаказано грозде от попътно лозе, за да се подкрепи, но не и да си вземе със себе си по пътя. А беритбата от втора ръка се полагала на вдовиците, бедните и сираците. Както прясното грозде, така и сушеното, т.е. стафидите, са основен хранителен продукт. В онези далечни времена се отглеждали главно червени сортове, но били познати и белите. Стафидите се пресовали в блокчета или както е казано в Библията: “вързопчета сухо грозде”. Мъжете по време на война винаги носели стафиди със себе си, защото са богати на захар, която дава силна енергия по време на походи и битки. От пресния гроздов сок чрез варене се получавал гъст сироп, с който се подслаждали десерти, или след разреждане се използвал за разхладителна напитка.

ЛИМОНИ. В древността е бил известен, както изглежда, един-единствен вид лимони с дебели кори – цедрат. С озахарените кори на този лимон се правели сладкиши, а сокът от месестата част служела в кулинарията и за лекарство.

 

  

Назад
Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Още от Кулинарни пътешествия

Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.