На морски бани в началото на ХХ век

Спомени от времето, когато полицията следи за преминаването от мъжкия към женския плаж


Спомени от времето, когато полицията следи за преминаването от мъжкия към женския плаж

В началото на миналия век Бургас все още няма славата на морски курорт. Това обаче на пречи на местните жители да се къпят в морето, макар и с неподходящи бански костюми.

Комбинезон или дълга рокля за жените, долни гащи и потници за мъжете – това били първите „бански костюми“.

Пред сегашното Морско казино някога нямало стъпала, а една стръмна пътека, която водела до началото на моста. До него се намирали топлите морски бани – дълга дървена постройка. За чистотата и реда там се грижела баба Марийка.

Известният бургаски колорит Христо Христов – Олеле Батето, както го наричали, бил арендатор на морските и топлите бани. Неговата съпруга и бълдъзата му продавали билетите в малка къщичка пред моста. До тази къщичка имало кафене, където предлагали и разхладителни напитки. Олеле Батето подбирал най-добрите плувци, които работели като спасители. Възнаграждението им било символично. Петю Пандира, Георги Кондолов – Шерифа, Младен Марков, Христо Райнов, Димитър Генков и други се грижели за живота на посетителите на плажа. Хубавецът Христо Георгиев – Рингата бил известен с това, че покрай службата ухажвал хубавите жени и учел някои от тях да плуват.

Първите кабини на плажа били в помещенията на топлите морски бани. Влизало се в голяма стая с огледало. Оттам една врата водела към кабинките, които били малки като кутийки. Там посетителите си оставяли дрехите. От кабинките се излизало на малко мостче с дървена стълба, която свършвала направо в морето. Водата там била плитка. Имало три плажа: мъжки, женски и смесен. Смесеният бил посещаван от семейните двойки и по-свободомислещите мъже и жени.

Загрижен за морала на своите съграждани, окръжният полицейски началник на 9-и юли 1935 година издава заповед № 40, с която нарежда:

1. Наемателите на морските бани да разграничават с кръст местата, определени за къпане на мъже, жени и семейни и да означават тези места с надписи.

2. Забранява се преминаването от мъжкия в женския плаж и обратно.

3. Началниците на Първи и Трети полицейски участъци да вземат мерки за строг ред в плажовете и забранят къпането без гащички и бански костюми.

4. При женския плаж да се постави полицай, който да не позволява на мъжете да преминават от там.

По онова време не е имало плажни чадъри и мазила, каквито днес изобилстват на пазара, нито гумени пояси. Честа гледка били кратунките, вързани за раменете на децата. Те не им позволявали да потънат във водата.

Веселина Казакова, из книгата „Старите бургаски традиции“