Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.разбрах

Немската паста шпецле клати короната на италианската

Немската паста шпецле клати короната на италианската

Немската паста шпецле клати короната на италианската

Трудно е да се каже точно откога шпецлето се опитва да катурне от пиедестала италианската паста. Сигурно е само едно: то е сериозен претендент за короната, с която са увенчани видовете италианска прясна паста (която не се суши!) И ако десега не сте се съмнявали в първенството й, време е да пробвате немския вариант, който е популярен с малко трудната за произнасяне у нас дума шпецле (Spätzle).
Всъщност името му идва от
чаровното умалително название на врабченце.
Ако потърсите да си купите готово шпецле (впрочем има го вече и у нас), може да избирате дълго, късо, тънко или по-дебело. По-късите и окръглени форми шпецле си имат свое име - „кньопфле“ (Knöpfle). А ако пробвате да го направите у дома и не се получи точно такова, заради по-несмаслената му форма, както австрийските домакини с усмивка го наречете „славейче“, „щъркелче“, „врана“ или дори... „конче“. Не се съмнявайте обаче, че ще е вкусно. И тъй като ястията нямат нужда от виза, за да преминат границите, шпецле може да откриете не само в Австрия, но и в близките до Германия страни Швейцария, Унгария.
За шпецле за пръв път се споменава през 1725 г. Тогава вюртенбургският съвет и кралският медик Розино Лентино официално наричат „кньопфле“ и „шпацен“ всички изделия от тесто. Кулинарните историци обаче смятат, че тази прясна паста е далеч по-възрастна – появила се е още през Средновековието и тогава е правена от древното жито спелта. Въобще в районите, в които живеят бедни селяни, с голяма популярност се ползват именно такива непретенциозни зърнени култури, които вирят успешно и на бедни почви. И тъй като спелтата съдържа твърде много глутен, тестото от нея се получава добро и без добавка на яйца. Днес те задължително влизат в състава на шпецле, но още съществуват рецепти и без тях. В книгата си „Швабските шпецле“ Зигриф Руос изброява повече от 50 различни варианта за направата на тази вкусна паста.
Стихове и песни прославят кулинарното творение
Трябва да кажем, че за немската национална кухня шпецле има голямо значение. Още през 1827 г. излиза романът „Историята на седмия шваба“, според който населението на този немски регион се храни 5 пъти на ден – а именно: 5 пъти супа и 2 пъти – кньопфле или шпецле. Малко по-късно, през 1838 г. в „Шварцвалдски вестник“ е публикувано стихотворение със заглавие „Възхвала на швабското кньопфле“, а след това – и „Песен за шпецле“. Писателката Елиза Хенле през 1892 г. пък твърди, че всяка швабска домакиня трябва да владее изкуството за направата му. Не е случайно също, че в местната литература има множество стихове за „любимото блюдо на швабите“. В хрониките от 1937 г. то е причислявано към празничната храна, година по-рано швабският поет Себастиан Блау го провъзгласява за регионален символ на областта: „Шпецле е основата на нашата кухня, алфата и омегата на швабското меню.“
Задължителните прибори за швабската кухня
Днес годишното промишлено производство на шпецле в Германия е около 40 хиляди тона. В Швабия то е част от асортимента на всички производители на тестени изделия и хранителни магазини. В миналото тази прясна паста се произвежда ръчно или се претрива с лъжица. От началото на XX в. от съображения за икономия на труд се въвежда машинното производство, а от 80-те години на миналия век шпецле вече се изнася в много страни.
Вкъщи местните домакини го приготвят с помощта на няколко приспособления, които са задължителни за всяка кухня. Подготвеното тесто се реже на дълги, тесни ленти на специални дъски - „шпецлебрет“, или се използва преса - „шпецлепресен“. За дебелите кръгли кньопфле има отделен инструмент - „шпецлехобел“. Така приготвените формички се пускат във вряща вода и се вадят, когато изплуват на повърхността.
Задължителните съставки на тестото са брашно, сол и яйца. Според правилото винаги трябва да се сложи с 1 яйце повече от бройката на сътрапезниците. Понякога се добавя и мъничко вода, за е по-фино тестото. За повече еластичност и красив цвят готовите лентички или топчета се запържват и в масло, което ги прави невероятно вкусни. Ако се поднасят не като гарнитура, а като отделно блюдо, върху купчинката в чинията се ръсва и запържен до златисто лук заедно с листенца от пресни зелени подправки. Този ансамбъл понякога се допълва и от тънки стружки сирене. Повярвайте, такова ястие не оставя никого равнодушен!
Вкусните разновидности
Добавките в тестото създават различни варианти шпецле и кньопфле. Може да ги намерите или приготвите със спанак, магданоз, мак, левурда и дори млян черен дроб. С най-голяма популярност обаче се ползват кезешпецле – със сирене, и вурстшпецле. За първия вид готовите тестени ленти се нареждат в тавичка, като последователно се редуват с изпържени колелца лук, а отгоре обилно се наръсват със сирене и се запичат. За повече пикантност се използват различни сирена. Неутралният вкус се постига с домашното високопланинско бергкезе или швейцарското ементалер. Характерна острота пък придават италианското горгондзола или белгийското ромадур.
Вурстшпецле се прави с колбас. Главният герой тук шинкенвурст – с добавка на шунка и то задължително пушена. Колбасът се омесва в тестото заедно с наситнен магданоз, а след това свареното шпецле се залива с прозрачен бульон и се украсява с пресни зелени подправки. Така първото блюдо е готово. Понякога вместо колбас в тестото се прибавя свинска кайма и тогава супата се нарича Бретшпетцлезупе.
Леща, ама специална!
Всяка от изброените шпецле-вкусотии може да се поднася не само отделно, но и като гарнитура на много ястия с месо – видът му няма никакво значение, тъй като шпецле се погажда с всички меса. Едно от простичките, но много характерни и обичани от швабите блюда, в които шпецле е задължително и вкусно допълнение, е „линзен унд шпецле мит зайтенвюрстхен“ - леща с шпецле и тънки колбаси (кренвирши), които много приличат на виенските. Лещата се готви с дафинов лист и често с леко запържен с бекон лук, шварцвалдска сланина, чесън, карамфил и плодчета хвойна. За по-добро храносмилане ръсват всичко това с червен винен оцет или просто го поднасят отделно.
И това не е всичко!
Тай като в швабската кухня шпецле е универсален продукт, той лесно влиза и в ролята на десерт. Често например го поднасят с плънка от ябълков мус или го разбъркват с резени ябълки, поръсват го със захар и канела и го обливат с ябълков сок. Тази вкусотия се нарича Апфелшпецле. В много десерти шпецле с мак се използва за основа или пък като сладък пълнеж в тестото се добавят озахарени плодове. Въобще впечатляващо разнообразие!
...Усещате ли как се клати короната на италианската прясна паста?
............
Шпецле с лук и баварски наденички
6 лв
30 мин
2 порции
2 глави кромид
масло
2 баварски наденички
2 резена бекон
300 г бяло брашно
2 яйца
1/2 ч. л. сол
150 мл прясно мляко
1. Обелете кромида и го нарежете на ивички. Запържете ги до златисто в маслото.
2. Обвийте всяка наденичка с тънък резен бекон и запечете на скара.
3. През това време сложете на огъня тенджерка с вода и отгоре разположете плоско ренде с големи отвори.
4. В купа пресейте брашното, добавете яйцата и солта, сипете млякото и замесете тесто.
Консистенцията на тестото трябва да наподобява гъста сметана. Може да се наложи да добавите още малко прясно мляко, затова предварително си пригответе по-голямво количество от 150 мл. Доливайте до достигане на исканата гъстота.
5. Готовото тесто на порции претрийте през рендето направо в кипящата вода. Оставете го да се вари 5-7 минути, извадете готовото шпецле с решетъчна лъжица направо в порционните чинии.
6. Поръсете със запържения кромид и гарнирайте със запечените наденички. Поднесете ястието топло.
По желание може да запържите до златисто в масло отцеденото шпецле, както и да поръсите порциите с настърган пармезан.




Назад
Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Още от Кулинарни пътешествия

Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.