С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

Киш лорен - емблемата на Лотарингия

Киш лорен  - емблемата на Лотарингия

Киш лорен - емблемата на Лотарингия

Всяко класическо ястие от френската кухня си има история. Марсилските майки предават тайната си рецепта за рибената чорба буябес на своите дъщери, а в Лотарингия (на френски - Лорен) всяко семейство знае как да пече прочутия тук киш. Рецептата се предава като фамилно наследство от незапомнени времена. Самият специалитет, който се сервира като лек обяд или предястие, е част от историята на областта и местния колорит. Простотата и възможността да комбинира различни продукти го превръщат в посланик на Лорен пред Франция, и на Франция пред света.


Немски или френски специалитет?

Самата област не случайно има две имена – Лотарингия на немски и Лоран на френски. Ако се обърнем назад в историята, ще установим, че територията на някогашното средновековно немско херцогство Лотарингия е преминавала ту в немски, ту във френски ръце.

Затова и в произхода на киш лорен се преплитат и немски, и френски корени.

Така самата дума „киш“ идва от немското „кухен“, което означава „торта“.

Според една легенда киш лорен бил дело на пестелива немска домакиня, която застлала с остатъците от тестото, замесено за хляб, тавичка и го заляла със смес от пушен бекон, яйца и сметана. Сиренето прибавили френските съседи, които са известни с обожанието си към този продукт. След време хлебното тесто било заменено от маслено или многолистно.

Именно тези съседи днес твърдят, че киш лорен е една от емблемите на националната им кухня. Те откриват негов първообраз още през 1550 г, когато, според тях, кишовете са били любимо лакомство из кралския двор в Нанси. Истината е, че познатият ни днес киш лорен датира не по-рано от ХІХ век.


Исторически корени

Ако търсим първообраза на днешния киш лорен, трябва да се върнем много назад в историята. Практиката да се пекат подобни сладки и солени печива от яйца, сметана и подправки в хрупкава тестена коричка всъщност идва от древността. Кишовете и пайовете произлизат от древноримската patinea, представляваща нещо като чийзкейк или тарта. Средновековните рецепти за „тарта за безмесния ден“ и „тарта де Бри“ напомнят много за съвременния киш.


Тънкостите на приготвянето

Както всички рецепти, които датират от векове, няма два киш лорена, които да са еднакви. Все пак истинските лоренци се придържат към някои основни правила, когато въпросът опре до тяхната запазена марка. Докато някои заслужаващи уважение готварски книги и местни пекарни настояват да се замени половината или цялата сметана с мляко, много от най-разпалените защитници на киша наричат това ерес и загуба на богатия и плътен вкус на печивото. За да още по-плътен кишът, те настояват да се използва crème fraiche (крем фреш -заквасена сметана с по-висока масленост и по-сладък вкус от традиционната), а не течна сметана. Класическата рецепта държи на сирената комт и грюер за плънка на киша, докато по-широко скроените твърдят, че всякакво жълто сирене ще свърши работа.


Интересно!

Киш лорен е едно от любимите френски ястия на известната американска кулинарка, авторка на готварски книги и телевизионна водеща Джулия Чайлд. През 1963 година тя започва да води предаването „Френският готвач“, кадри от което показват приготвянето на вкусния специалитет.



Киш лорен

12 лв.

45 мин + престой

Продукти за 8-10 порции:

За тестото:
300 г пресято брашно
20 мл вода
10 г сол
150 г краве масло
1 яйце

За плънката:
1-2 с. л. сметана
3 яйца (или 2 яйца и 4 жълтъка)
150 г пушен бекон или шунка
60 г грюер или друго жълто сирене
2 щипки черен пипер
сол на вкус

1. Направете кладенче в брашното и сипете в него размекнатото масло, яйцето, сол (1/4 ч. л.) и 1 с. л. вода. Измесете тестото, оформете го на топка, поръсете с брашно и оставете за няколко часа или една нощ да отлежи.
2. След това го разточете на кръгла кора с диаметър 30-35 см и го разстелете в намазана с масло форма. Напръскайте с вода краищата на кората, които излизат извън формата, и ги подгънете навътре, като ги прищипвате с пръсти.
3. Набодете кората на няколко места с вилица. Покрийте с алуминиево фолио и запечете за 20 минути в загрята до 200 градуса фурна. Изсипете отгоре настърганото жълто сирене и върху него наредете тънки ивици запържен бекон или шунка.
4. В купа разбийте яйцата с щипка сол и черен пипер, прибавете сметаната и отново разбийте. Изсипете сместа във формата от тесто и печете 30 минути в предварително загрята до 200 градуса фурна.


Назад
Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Още от Кулинарни пътешествия

Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.