С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

КУС-КУС И КАМИЛСКО В ТУНИС

КУС-КУС И КАМИЛСКО В ТУНИС

КУС-КУС И КАМИЛСКО В ТУНИС

По слънчевите североафрикански брегове на Тунис се срещат две велики стихии - магичното Средиземно море и загадъчната, огнена Сахара. Казват, че

ТУК СИ ПОДАВАТ РЪКА ЕВРОПА И АФРИКА

а цивилизациите сядат на обща трапеза. И в това няма нищо необикновено, тъй като Тунис се смята за една от най-европеизираните страни на континента. Тя дълго е била римска колония, а и французите са си отишли не толкова отдавна – през 1956 г., оставяйки своя печат и в местните кулинарни традиции.

В скъпите ресторанти на едноименната столица днес се предлагат типични френски ястия, а и много от тези, които се наричат туниски, всъщност са френски. Популярната местна салата например се различава от средиземноморската единствено по това, че в нея непременно се слага риба тон. За традиционно туниско блюдо се смятат и омлетите. Тайжин например е със сирене и пилешко месо, а ожа е омлет с домати, в който се слагат и пикантни колбаси, и скариди, и месо. Няма спор, това е много вкусно. Но не личи ли и тук френският почерк? Друг е въпросът с хапките, които се продават по улиците – те настина са чисто туниско изобретение. С голяма популярност се ползват всякакви видове палачинки, пирожки и понички, чиито вид говори за арабския им произход. Една от тези вкуснотии се наричат брики. Те се пържат не само в масло, но и направо в глинени тигани, които се поставят върху жарава. В бриките се слага шилешко месо, но по-често те са с риба тон. Впрочем местните се опитват да убедят туристите, че названието на тази риба всъщност идва от името на тяхната страна – Тунис.

Не по-малко прочут е и

ЛЮБИМИЯТ НА ВСИЧКИ КУС-КУС

Той се прави от пълнозърнеста пшеница и е много по-вкусен от продавания у нас. Може да се овкуси с какво ли не – има агнешки кус-кус, вегетариански и сладък – с фурми. Готвят го на пара в специално котле – кускусиера, с двойно дъно или в гевгир, като в тенджерата под него непременно се вари някакво месо - например пиле с шафран. В бульона се добавят още подправки по избор и за да попият всички аромати в кус-куса, домакините затискат с кърпа отворите между гевгира и тенджерата. След това смесват бульона с тестените топчета и имат ястие за всякакъв случай. То може да се яде всеки ден и нито един празник не минава без него. Когато го поднасят, най-възрастната жена у дома обикновено го дели на две порции – голямата, за мъжа, се сипва в ауджра – глинен съд на крачета, а по-малката, за жените, се слага в азива – дървена чиния. На трапезата в отделен съд със зехтин се сервира единствената остра подправка - хариса. В нея се топят парчета хляб – обикновено тънки питки лаваш и франзела. Кус-кусът се яде от общия съд с ръце или с лъжица.

Впрочем по традиция както в повечето арабски страни трапезните прибори липсват. По няколко хапки предварително нарязано месо се свива в шепа на топка и се пъхва в устата. Накрая домакинята поднася купички за измиване на ръцете. Смята се за лошо възпитание да се откаже така поднесената месна хапка. От уважение към домакините гостът трябва да опита и от всички сервирани блюда. Това се оказва трудна задача за европейците, тъй като в Тунис ислямът препоръчва двуразово хранене, вследствие на което блюдата са многобройни и засищащи. Преди основните се поднасят т. нар. кемейя – зеленчукови и плодови салати, студени предястия от месо, птици и риба, извара или яйца, шишчета от телешко или козе месо. Основните ястия обикновено са говеждо и телешко на пара или на фурна, птици и разнообразни видове риба. Свинско не се употребява. За сметка на това пък

МОЖЕ ДА СЕ ОПИТА ДОРИ КАМИЛСКО

Предпочитано е печеното месо без добавка на мазнина, което просто се мятат на загрят тиган. Приготвено така, то е много сочно и вкусно. Готвят се и много специалитети от мляно месо. Задушените пък се правят в специални съдове – таджини, които се покриват и отгоре с жар.

В туниската кухня често се употребяват цветя. Заедно с шафрана в храната се слагат и цветни пъпки и листенца от рози, портокали, здравец, латинки и жасмин. Пъпките от рози са основната част от сложни подправки като бахарат и рас ел ханут. Туниските кулинари подправят с изсушени и смлени розови пъпки кус-кус с овче месо или риба, печено месо, някои рагута, ястия от кайма и кестени. Листенца от рози непременно присъстват и в туниския локум.

Впрочем голяма част от десертите често се приготвят с пáток от местната ракия от фурми и значително се различават от останалите арабски сладкиши. И малки, и големи в Тунис се радват на

ПАСТИЧКИ С АРОМАТ НА ПОРТОКАЛОВ ЦВЯТ 

с плънка от бадеми, фъстъци, фурми и мед, на баклава и махруд – пирог с портокалови корички и канела. Финият крем от ядки, мляко и яйца, украсен с фъстъци и семена от пиния, се нарича асида.

Сред напитките, които се поднасят на трапезата, специално място заема чаят – своеобразен символ на гостоприемство. Жаждата обикновено се утолява с палмово мляко. Макар традиционно алкохолът да е забранен, в Тунис са по-либерални от другите мюсюлмански страни. Нещо повече: страната произвежда и прекрасни вина. 

Назад
Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Още от Кулинарни пътешествия

Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.