С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

Защо за сърбите най-хубавата риба е... прасето

Защо за сърбите най-хубавата риба е... прасето

Защо за сърбите най-хубавата риба е... прасето

Преди години случаят ме събра с едно сръбско семейство от Бор, което умееше така да отрупва софрата с вкуснотии, че и без специално образование слагаше в джоба си и най-добрите професионални готвачи. Днес Перо и Милица Маркович въртят ресторант в Белград и беше съвсем естествено, пристигайки в Сърбия, да ги превърна в мои кулинарни гидове. С тяхна помощ опитах най-характерните блюда и посетих най-интересните ресторанти на тая страна.

- В Сърбия много обичаме месото – започна разказа си Перо. – За нас най-хубавата риба е... прасето! Ресторантите, в които се пекат цели агнета, млечни прасенца или шилета, изобщо не са изключение. Нашият специалитет например е прасенце с две пилета в търбуха, предварително напълнени със запържени с бекон гъби и лук. Слагаме на шиша и въртим три-четири часа. После

ПРОСТО СИ ОБЛИЗВАШ ПРЪСТИТЕ!

Помня, в детството си слагахме под шиша тавичка и топяхме залци в стеклата се мазнина, мммм, няма по-вкусно нещо! По нашите земи много популярни са и кебапчетата от мляна кайма, ние ги наричаме чевапчичи.  



Всеки готвач си има свой стил на приготвянето им. В други едни кюфтета в каймата слагаме каймак. От мен да знаеш, най-добрия каймак правят в Крагуевац.

Пушеното и сушеното месо са цяла култура, какво говоря: истинска поезия! Трябва непременно да се пробват. Тях и шунката предпочитаме да купуваме на пазара, направо от производителя.
С Перо и Милица прекарвам една шеметна вечер в ресторант “Александър” в градчето Аранджеловац на около 70 км от столицата. Ресторантът носи името на сегашния принца Александър Караджорджевич, чийто дворец е недалеч, но най-забележителното в него си остава “Кралската стрела”. Това са няколко внушителни парчета месо от различни животни, приготвени различно и

ИЗПЕЧЕНИ НА РОШТИЛ – ТАКА СЪРБИТЕ НАРИЧАТ ГРИЛА

При това всяко парче си има свое име. Да излезеш наглава с това асорти сам може, но е трудно, уверявам ви!



Впрочем, ако искате да посетите типичен сръбски ресторант, всеки в Белград ще ви препоръча да идете на кафана. Тук атмосферата е по домашному близка, проста и еклектична – иконата съседства с портрет на маршал Тито, а антикварна кана е заобиколена с пластмасови джунджурийки. Сервитьорите по правило са мъже, оркестърчето също е чисто мъжко, но музиката се носи на вълни над огъващите се под блюдата маси.



В Белград има много симпатични ресторанти с национална кухня – особено в сърцето на Стария град, около площада на Републиката и по улица  “Скадарска” – не пропускайте например “Трите шапки” и “Двата елена”, традиционната сръбска скара е на висота.

- Сърбия е кръстопът на Европа – продължава да ми разказва Перо Маркович. – Ние граничим с няколко страни и кой ли не е бил по нашите земи. С кого ли не сме воювали, с кого ли не сме комуникирали... Затова е обяснимо защо 
   

НАЦИОНАЛНАТА НИ КУХНЯ Е ПОВЛИЯНА ОТ СЪСЕДСКИТЕ – централно-европейските, унгарската, австрийската, българската, но също и от турската и арабската. Та няма нищо чудно, че ако хапнеш нещо в едно село и идеш на десетина километра в друго, същото ястие ще ти поднесат приготвено съвсем иначе. Впрочем в селата ни като че най-добре са запазени националните традиции. Така от дума на дума разбирам, че в Средновековна Сърбия е било практика да се яде само два пъти на ден – закуската се появява по-късно под влияние на Запада. До средата на миналия век тук наблягат предимно на варена храна с огромно количество зеленчуци: супи, паприкаш, гулаши... Затова не е удивително, че дълго време единственият трапезен прибор си остава лъжицата. Сръбската кухня е известна и с щедрото използване на хляб. В Средновековието го пекат от смес на пшеница, ечемик и ръж.

ЗАМЕСЕНОТО ТЕСТО СЛАГАТ ВЪРХУ НАГОРЕЩЕНИ КАМЪНИ

застлани със зелеви листа, покриват го и отгоре с тях и поръсват с гореща пепел.

- Моята жена е майсторка на рибата – просвещава ме Перо. – И нищо че в Сърбия сега няма море, всички ние сме расли по Адриатика, когато нашата страна се наричаше Югославия. Рибата днес е вносна, но всички градове по Дунава участват в конкурс за най-хубавата супа от речна риба. Всеки готвач носи свои подправки, а и бульона вари по свой маниер. Най-хубавата рибена супа, която аз съм пробвал, е сготвената от жена ми “скорпена лешо” от оная придънна морска риба скорпид.
В Сърбия особено любим продукт е фасулът, научавам. Там го наричат “пасул” – варят го или го пекат във фурната с лук и чушки. Понякога ЗА АРОМАТ ДОБАВЯТ СУШЕНИ БЕЛИ ГЪБИ предварително стрити с юмрук. Приликата с нашата национална кухня се допълва и със сармите от кисело зеле, и донякъде със сиренето, което обаче тук подправят със зехтин – става изумителен специалитет. За да е по традицията обаче, го съхраняват само в кожени торби.

На изпроводяк няма как да не стане дума за сладкия акцент на всяка трапеза – десертите. Перо и Милица разказват, че почетното място сред тях принадлежи на баклавата, която както и тулумбичките и всички напоени със захарен сироп сладости, са част от богатото турско кулинарно наследство. Традиционни сръбски сладкиши са питата с ябълки или вишни, пастите с грис, ваниловите кифлички и разнообразните торти с много яйца, масло, шоколад и орехови ядки. Всички те допълват индивидуалното, но и твърде оригинално и пикантно лице на сръбската кухня.

източник : Татяна Карданова сп. Кулинарен Журнал (07/2011 г)

Рецепти от сръбската кухня
Назад
Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Още от Кулинарни пътешествия

Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.