С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

Фокача – вкусът на Италия

Фокача – вкусът на Италия

Фокача – вкусът на Италия

Под небето на слънчева Италия са разположени хиляди малки и по-големи пекарни, от които на километър наоколо се носят съблазнителни ухания. От сутрин до вечер тук се трудят майсторите на кулинарни печива-шедьоври. Сред тях е и прочулият се напоследък по цял свят италиански хляб фокача. Рецепти за фокача 

Това невероятно изкушение е специалитет на областта Лигурия в Северозападна Италия. Тези, които знаят повече за него, разказват, че такива

ВКУСНИ ПИТКИ СА СИ ПЕКЛИ ОЩЕ ЕТРУСКИТЕ

и древните римляни, които са ги наричали „panis focacius“ (panis  е хляб, а focus на латински означава огнище). По онова време замесването на фокача било истинско свещенодействие. Днешните майстори твърдят, че както тогава хубавата фокача се меси с ръце и с душа, а не с иначе удобните домашни комбайни и хлебопекарни.

Мекият, въздушно лек хляб, който донякъде прилича на традиционната неаполитанска пица, но е по-вкусен, има дебелина около 2,5 см, а по повърхността му са разположени вдлъбнатинки, подобни на гнезда, в които се слагат различни плънки: ароматни билки, чесън и зехтин, едра сол или сушени домати. В тестото, което се замесва със зехтин, обикновено се добавят  лук, маслини, сирена, бекон, хамсия и пресни подправки.



ИЗПИТАНИТЕ ПРАВИЛА

Фокачата е не само възхитително вкусна, но и се приготвя лесно. Италианските майстори съветват първо да пресеете брашно и в никакъв случай да не заливате маята с гореща вода, за да не загинат квасните гъбички, дрождите.

Важно:

1. Всички продукти трябва да са със стайна температура, нещо повече – дори купата, в която ще замесите тестото, не бива да е стояла на студено, да речем в хладилника.

2. Фокачата се прави само от чисто бяло брашно с високо съдържание на белтъчини. Именно те осигуряват еднородна структура на печивото и позволяват тестото да втаса добре. Количеството вода, което е необходимо за земесването, зависи от брашното, и винаги е различно. Сипвайте по-малко, а ако прецените, че водата е твърде много, добавете брашно.  Преди да започнете да месите, намажете ръцете си със зехтин и месете не по-малко от 10 минути.

3. Оставете го в купата да почива и втасва около 1 час.

Важно: не допускайте в помещението да става течение!

За да постигнете ефект, най-близък до италианския вкус, настържете в тестото три парчета по 200 г различни сирена. Помнете, че италианците по традиция използуват швейцарско сирене, чедър и пармезан. Това съчетание придава неповторим вкус на фокачата и ония, които са опитвали такава, твърдят, че това е вкусът на самата Италия.

Втасалато тесто разточете или разтеглете с ръце на квадрат и поръсете с нарязани зелени подправки, шунка или сирена. Покрийте с кърпа или найлоново фолио и оставете да втаса още малко.


Истинската италианска фокача се прави с прочутите „провансалски треви“ - най-често смес от мащерка, риган, босилек и розмарин, които придават на тестото отличен вкус. Те не бива да се заменят с каквото и друго, но ако не ги харесвате, по-добре не слагайте нищо.

Фокачите се пекат при  температура около 200-230 градуса не по-малко от  половин час.

Важно: след първите 10 минути намалете температурата на 190 градуса.Това ще осигури на печивото хрупкава коричка.

Сложете под тавичката на фокачата съд с вода. Изпаряването й ще попречи на хляба по-късно да плесенясва.

ЗА РАБОТЕЩИТЕ МОМИЧЕТА

Фокачата е страхотно удобство набързо да спретнат трапеза. За  пестене на време тестото може да замесите от вечерта, да го оставите да „преспи“ една нощ, на сутринта го разточите на питка и докато се гримирате, фокачата може да се изпече. Или пък връщайки се от работа, може да я метнете във фурната и докато набързо приведат дома в ред, вечерята е готова.

Фокачата върви идеално със студено бяло вино или розе.


Рецепта за Фокача с бяло вино, маслини и розмарин

200 мл вода; 1 непълна ч. л. суха мая; 1/2 ч. л. сол; 4 с. л. сухо бяло вино; 4 с. л. зехтин; 3 ч. ч. бяло брашно; 2 шепи маслини; 1 връзка зелен лук; 1 с. л. морска сол; 1 с. л. розмарин



1. В леко затоплената вода се слагат сухата мая, солта, виното и зехтина. При постоянно разбъркване се добавя на струйка брашното. Замесва се меко тесто и се оформя на топка. Оставя се на топло да втасва.
2. Костилките на маслините се изваждат и те се нарязват едро. Лукът се обелва, измива се и  се нарязва на ситно.
3. Втасалото тесто се оформя с ръце на правогълник и се поръсва с морската сол, лука и маслините. Завива се на руло, слага се в намазана с масло тавичка и се приплесква, за да добие овална форма с дебелина 1 см.
4. На повърхността се правят с палец вдлъбнатинки, намазва се с малко зехтин, поръсва се с морска сол и скълцан розмарин и се слага да се пече 15 минути при температура 250 градуса.

Съветът за рецептата

Готовността на такава фокача се проверява с клечка за зъби или като се почука по кората – трябва да звучи кухо. Не режете фокачата – по-вкусна е, когато се начупи!




Източник : сп. Кулинарен Журнал (05/2010 г)


Назад
Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Още от Кулинарни пътешествия

Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.