Националната кулинарна гордост на датчаните е… сандвичът

Ако посетите Дания и се разходите по каналите на Копенхаген, ще останете очаровани от боядисаните в ярки цветове сгради и живописното небе над тях. Ще се снимате с прочутата статуя на малката русалка – крехката героиня на датския писател Ханс Кристиян Андерсен. А след това ще се отбиете в някой ресторант, за да опитате някоя от прочутите датски бири и… сандвичи.

Наистина най-изисканият специалитет в луксозните датски ресторанти е т.нар. “отворен” сандвич – този, който се приготвя от една филийка и много гарнитури отгоре. Нарича се “сморебрьо” и датчаните го смятат за типичната си национална храна. Приема се, че произлиза от обичая на работниците и фермерите от средата на ХІХ век да обядват филия хляб, върху която са наредени резени от снощната вечеря – студено месо, риба, сирена, пастет от черен дроб.

Днешният сморебрьо прилича по-скоро на изискано ястие със сложна комбинация от вкусове, отколкото на нещо, което хапваш на крак. В него не се използват полуфабрикати, а готвени меса и риби, а композицията се основава на сложни правила. Някои от най-популярните съчетания включват печено говеждо, сос “ремулад”, резени лук на скара и кисели краставички; свинско, червено зеле, краставица, сушени сини сливи и портокал; пушена змиорка с яйца на очи, маруля, магданоз и лимон.

Особено любим е сандвичът, наречен “нощната закуска на ветеринаря” – ръжен хляб, пастет от дроб, пушен бекон, желиран месен сос, осолено телешко, три кръгчета лук и накълцан пресен копър.

Казват, че тайната на “сморебрьо” се крие в ръжената филийка хляб, покрита плътно с масло, върху която се редят останалите компоненти. Датчаните изяждат 8,5 милиона ръжени филийки всеки ден. Точно този хляб придава истински изтънчения вкус на датския сандвич.

При тържествени случаи – на Коледа или Великден, семействата се събират около маса, подредена всъщност като студен бюфет – филии хляб и разнообразие от меса, риби, сирена и зеленчуци, с които всеки подрежда своя сморебрьо. Оказва се, че това, което познаваме като “шведска маса” в действителност е датска маса...Сандвичите се сервират с някоя от прочутите датски бири – например “Карсберг”.

Особен вид сандвич е “говеждото тартар”, което датчаните смятат за изключителен пример на високо кулинарно изкуство. Върху дебела филия ръжен хляб с масло се поставя прясно смляна кайма от говежда филе (сурова!), кръгчета суров лук, каперси, желиран месен сос, настърган хрян, мариновани кисели краставички и цвекло. В средата се чуква сурово яйце.

Датчаните обясняват, че заради студения климат и активния си начин на живот имат нужда от високо калорична храна. Затова те ядат много свинско – по около 60 кг на човек за година. За сравнение – консумацията на телешко е 23 кг на човек, а на риба и пиле – едва 23 кг. Всичко това се гарнира с 90 кг зеленчуци на глава годишно.

Дания е и един от най-големите износители на свинско месо в света. Любимото ястие е “фрикаделе” – кюфтета от чисто свинско месо, сервирани с картофи, мариновано цвекло, кисели краставички и кафяв месен сос. Смята се за са национално ястие номер едно, а най-старата рецепта датира от 1837 година.

Печеното свинско се съчетава и с хрупкаво червено зеле и пресни карамелизирани картофи; понякога го комбинират със сини сливи и желе от червени боровинки, а друг път – дори с маринована херинга, хрян и каперси.

Разходка по градските улици ни среща с друг национален феномен – павилионите за датски хот дог.

Приготвя се с местния червен кренвирш и също се смята за един от символите на Дания. Самите павильони са подвижни и всяка сутрин продавачът ги докарва до мястото на продажбата чрез бутане или теглейки го със скутер. На летището в Копенхаген, още преди да са взели багажа си, пристигащите си у дома датчани могат да хапнат хот дог – това е първото нещо, с което родината им ги посреща с добре дошли у дома.

Малкото островче Бохум в Балтийско море пък се гордее с пушилните си за херинга. Традицията датира още от Средните векове и благодарение на специалната технология сребристата сурова рибка се превръща в златист деликатес. Местните ги наричат “златото на морето” и с удоволствие ще ви почерпят с гореща херинга, извадена директно от пушилните. С рибата се пие “Аквавит” – местен шнапс, дестилиран от картофи и ароматизиран с пресни билки.

Що се отнася до сладкишите, Датските пекарни са известни по цял свят.

Навсякъде извън Дания можете да си купите “датски сладкиши” – печени “охлюви” с пълнеж от стафиди. В Дания обаче тези  сладки се наричат “виенски хляб” и според легендата са пренесени от австрийската столица от незнаен пекар, отишъл на екскурзия там. Интересното е, че в самата Виена никога не са се приготвяли подобни сладкиши! Но освен “виенския хляб” в Дания можете да се насладите на още 50-60 вида печени сладкиши във всякакви форми и размери – и всеки си има собствено живописно наименование.

източник : сп. Кулинарен Журнал (2/2011 г)