С чай от мента посрещат в Алжир

Алжирската кухня е резултат от влияните на различни държави и култури, които в миналото са владели, контактували или търгували със страната.
Едни от първите й заселници са били берберските племена, за чието появяване има свидетелства от 30 000 години пр. н. е. те поставили началото на отглеждането на жито и смокини.
Налагането на твърдата пшеница от картагенците, които владеели голяма част от Северна Африка, довело до създаването на кускуса – националното ядене на Алжир.

Римляните също въвели различни зърнени култури и днес Алжир да е между десетте най-големи износители на зърно в света.

Арабите мюсюлмани, завладели страната около 600 г., донесли екзотични подправки като шафран, индийско орехче, джинджифил, карамфил и канела. Те наложили сред берберите и мюсюлманската религия.
Маслините и зехтинът, както и плодове като портокали, сливи и праскови били пренесени през Средиземно море от Испания по време на нападението й през 16 век. Турските сладкиши и чаят на европейските търговци стигнали до алжирските брегове по същото време.

В началото на ХІХ век алжирците попаднали под френско владичество. Французите въвели своята култура, както и кулинария, изразяваща се в консумацията на френски франзели и построяването на улични кафенета. Френското влияние е живо и до днес в Алжир, където френският е втори официален език след арабския.

Доматите, картофите, тиквичките и лютите чушки, днес характерни за алжирската кухня, са донесени тук от Новия свят. Традиционната алжирска кухня е пълноцветна смес от берберски, турски, френски и арабски вкусове.

Основното ястие обикновено се състои от агнешко, пиле или риба, поставени върху канапе от топъл ориз и гарнирани със задушени зеленчуци като моркови, нахут или домати, както и с богато подправени яхнии.

Подправеният с канела и индийско орехче и гарниран със смокини и фурми кускус се поднася като десерт.

Ментовият чай е любима напитка във всички страни на Северна Африка.

На гостите се предлага чай или подправено с кардамон кафе. Поради изобилието на плодове сок се пие целогодишно. Шербетите – млечни напитки с вкус на плодове или ядки, са много популярни.  
Предпочитани десерти са „басбуса“ - египетски кекс от грис, „тамина“ - запечен грис с масло и мед, както и подсладеният кускус.

Сядането на масата, което обикновено става три пъти на ден, не е свързано със специални ритуали, въпреки че при тържествени случаи се спазва съответния етикет. Хранещите се сядат около ниска маса и се поемат храната със събраните заедно палец, показалец и среден пръст на дясната ръка
(лявата ръка се счита за нечиста). Да се загребва храна с четири или пет пръста се приема като проява на извънредна лакомия.

източник : сп. Кулинарен Журнал

Рецепти от алжирската кухня