Кулинарно пътешествие в Татарстан
Кулинарно пътешествие в Татарстан
Почти в сърцето на днешна Русия се намира република Татарстан – държавата потомък на Волжска България, великата прародина, изчезнала през Средновековието. Огромни, мътни и силни през тая шир се носят емблематичните реки Волга и Кама и крайбрежията им много напомнят Дунавската равнина. Там, където Волга среща река Казанка, от векове е стъпила столицата Казан. В древния град си дават среща източната и западната култура и това проличава не само в архитектурата, религиозните символи и музеите, но и в кулинарията, разказват хората, които са били по тези места. С тяхна помощ заедно с вас ще направим вкусна разходка из Татарстан, за да потърсим кулинарните си корени.
но заедно с това се е и усъвършенствала, обогатена е с нови познания и продукти, за които татарите научават най-напред от своите съседи. Наследство от тюркските племена от периода на Волжска България са катъкът, бал-май (масло с мед) и кабартмата (питки), а от китайската кухня са заимствани пелмените и чаят, а заради узбеките на трапезата им се настаняват пилафът, халвата и шербетът.
Любимото месо на татарите е овнешкото, но заедно с него се готвят и говеждо, конско и домашни птици. Почти непроменена до днешни дни е дошла рецептата за каздърма. Прави се от говеждо или конско и рядко от овнешко или гъше месо без кост. Реже се на кубчета по 2 см, които се подправят със сол и пипер и се оставят на студено за около 3 часа. След това се пържат, слагат се в буркан, заливат се разтопена мас или масло и се оставят на студено. Каздърмата обикновено се яде студена.
Дори да не сте опитвали нищо от татарската кухня, сигурно знаете за прочутото ТАТАРСКОТО КЮФТЕ, КОЕТО СЕ ЯДЕ... СУРОВО
ТАТАРСКАТА КУХНЯ Е СЪХРАНИЛА СВОЯТА САМОБИТНОСТ,
но заедно с това се е и усъвършенствала, обогатена е с нови познания и продукти, за които татарите научават най-напред от своите съседи. Наследство от тюркските племена от периода на Волжска България са катъкът, бал-май (масло с мед) и кабартмата (питки), а от китайската кухня са заимствани пелмените и чаят, а заради узбеките на трапезата им се настаняват пилафът, халвата и шербетът.
Любимото месо на татарите е овнешкото, но заедно с него се готвят и говеждо, конско и домашни птици. Почти непроменена до днешни дни е дошла рецептата за каздърма. Прави се от говеждо или конско и рядко от овнешко или гъше месо без кост. Реже се на кубчета по 2 см, които се подправят със сол и пипер и се оставят на студено за около 3 часа. След това се пържат, слагат се в буркан, заливат се разтопена мас или масло и се оставят на студено. Каздърмата обикновено се яде студена.
Дори да не сте опитвали нищо от татарската кухня, сигурно знаете за прочутото ТАТАРСКОТО КЮФТЕ, КОЕТО СЕ ЯДЕ... СУРОВО
Съвременните жители на Казан обаче отричат неговата връзка с националната си кухня и твърдят, че изобщо не ядат сурово месо. Въпреки това в ресторантите по света никой не се изненадва, когато се поръча именно сурово татарско кюфте. То се прави от прясно говеждо (не телешко!) месо, което се накълцва или се смила едро и се поставя в чинията. В средата му се слага суров жълтък и се полива със сос. Някои смятат, че татарското кюфте е прародител на знаменития днес бургер.
Историята разказва, че немски търговец закупува рецептата от татарите и в родния Хамбург вече продава кюфтето печено и с хлебче.
ОНОВА, КОЕТО И ДНЕС НИ СРОДЯВА С ТАТАРИТЕ, Е ХЛЯБЪТ
– на трапезите ни не минава без него, а и ние като тях го смятаме почти за свещена храна - нали помните нашенската поговорка „Никой не е по-голям от хляба“? Татарите го пекат обикновено от ръжено брашно и въобще имат специално отношение към тестото и умеят да правят от него особено вкусни печива. Сред тях най-популярните са кабартмите.
Историята разказва, че немски търговец закупува рецептата от татарите и в родния Хамбург вече продава кюфтето печено и с хлебче.
ОНОВА, КОЕТО И ДНЕС НИ СРОДЯВА С ТАТАРИТЕ, Е ХЛЯБЪТ
– на трапезите ни не минава без него, а и ние като тях го смятаме почти за свещена храна - нали помните нашенската поговорка „Никой не е по-голям от хляба“? Татарите го пекат обикновено от ръжено брашно и въобще имат специално отношение към тестото и умеят да правят от него особено вкусни печива. Сред тях най-популярните са кабартмите.
Някои от видовете се пържат в загрят тиган или се в котле с масло. Ядат се топли, намазани с масло. Едно от най-древните печени блюда е кузимякът с пшеничена плънка и белишът с плънка от месо и картофи. Триъгълният ечпочмак и питките перемячи пък са с най-различни плънки. Гордостта на татарската национална кухня обаче е чак-чак – това са слепени с мед питки или топки с ядки. На тържествени приеми или на сватби просто не може без тях.
Гостите в татарските семейства остават учудени, че прясното мляко е „запазено“ само за децата и като добавка към чая, а киселото мляко е храната и напитката на възрастните.
КАКТО И У НАС ТАТАРИТЕ ПРАВЯТ КАТЪК,
който разреждат със студена вода и пият получения айран, за да утоляват жаждата си. Макар че по тези земи трудно могат да се оплачат от жеги – средната юлска температура едва надвишава 21 градуса, докато през януари смятат за приятно време температурата около -11.
Пак от катък се прави татарската извара, а сиренето корт е от дълго варена друг вид извара – еремчек, с добавена закваска. То е червеникаво-кафяво на цвят и доста поресто. Татарите го смесват с масло, варят го с мед и го поднасят с чая. А когато оберат каймака от млякото и го сварят, се получава друго лакомство – пеше каймак или сметана.
Татарите са почитатели и на супите. Названията им са свързани с продуктите в тях. Често се варят с домашно направени макарони като токмач, умач или салма. С БУЛЬОН С ПЕЛМЕНИ ГОЩАВАТ МЛАДИТЕ ЗЕТЬОВЕ и техните приятели.
Онова, което не си позволяват да ядат заради религиозно табу, са свинското и месото на някои птици – соколи и лебеди например, тъй като се смятат за свещени. Коранът забранява също виното и някои други алкохолни напитки, като твърди, че виното е като хазартна игра – има и лошо, и добро, но лошото е повече. Но както знаете, често традициите вече не са това, което са били и правилото има изключения.
източник : сп. Кулинарен Журнал (1/2011 г)
Гостите в татарските семейства остават учудени, че прясното мляко е „запазено“ само за децата и като добавка към чая, а киселото мляко е храната и напитката на възрастните.
КАКТО И У НАС ТАТАРИТЕ ПРАВЯТ КАТЪК,
който разреждат със студена вода и пият получения айран, за да утоляват жаждата си. Макар че по тези земи трудно могат да се оплачат от жеги – средната юлска температура едва надвишава 21 градуса, докато през януари смятат за приятно време температурата около -11.
Пак от катък се прави татарската извара, а сиренето корт е от дълго варена друг вид извара – еремчек, с добавена закваска. То е червеникаво-кафяво на цвят и доста поресто. Татарите го смесват с масло, варят го с мед и го поднасят с чая. А когато оберат каймака от млякото и го сварят, се получава друго лакомство – пеше каймак или сметана. Татарите са почитатели и на супите. Названията им са свързани с продуктите в тях. Често се варят с домашно направени макарони като токмач, умач или салма. С БУЛЬОН С ПЕЛМЕНИ ГОЩАВАТ МЛАДИТЕ ЗЕТЬОВЕ и техните приятели.
Онова, което не си позволяват да ядат заради религиозно табу, са свинското и месото на някои птици – соколи и лебеди например, тъй като се смятат за свещени. Коранът забранява също виното и някои други алкохолни напитки, като твърди, че виното е като хазартна игра – има и лошо, и добро, но лошото е повече. Но както знаете, често традициите вече не са това, което са били и правилото има изключения.
източник : сп. Кулинарен Журнал (1/2011 г)
Коментари
Няма коментари. Добави твоя коментар.
Кулинарни пътешествия
Унгарската кухня
Отличава се от кухните на съседните европейски народи. В нея преобладават ястия с много месо, гъсти сосове и пикантен вкус. Причината за това е, че днешните унгарци са наследили много от кулинарните навици на своите прадеди – маджарите. Рецепти от унгарска кухня
Още »
Още »
По пътя на чая
Под името "чай" се разбира както растението, така и изсушените му листа, а на трето място – и самата напитка, приготвена от тях.
Чаят е известен на хората от около 2700 години преди н. е.
Още »
Чаят е известен на хората от около 2700 години преди н. е.
Още »
Бамята – любимката на султаните
Крехките зелени и мъхести плодове на бамята се появяват по нашите пазари в разгара на лятото – през юли, сякаш за да напомнят за горещата си родина – тропиците на Африка. Рецепти с бамя
Още »
Истини и митове за афродизиаците
Афродизиаците, наречени на гръцката богиня на любовта Афродита
представляват храни и съставки, за които се вярва, че запалват любовния
плам и подобряват интимния живот на двойката. Още »
Еврейската кухня
пази хилядолетни традиции
В продължение на столетия евреите са пътували от страна в страна, носейки със себе си своите обичаи, съдове за готвене и стари рецепти. Резултатът е, че еврейската кухня е много разнообразна, въпреки че е съобразена стриктно с правилата на основния закон на юдаизма – кашрута. Рецепти от еврейската кухня
Още »
В продължение на столетия евреите са пътували от страна в страна, носейки със себе си своите обичаи, съдове за готвене и стари рецепти. Резултатът е, че еврейската кухня е много разнообразна, въпреки че е съобразена стриктно с правилата на основния закон на юдаизма – кашрута. Рецепти от еврейската кухня
Още »
СВЕТКАВИЧНА ДИЕТА С ЛИМОН
След празничното преяждане търсим бърз начин да влезем отново във форма. С тази светкавична диета ще свалите 2,5 кг за два дни, без да гладувате.
Още »
Нарът – най-древният крал на плодовете
В мрачните зимни дни често посягаме към екзотичните плодове, които
съхраняват горещото южно лято и ни зареждат с енергия и витамини. Нарът е
един от тези съкровищници на здраве. Рецепти с нар
Още »
Киш лорен - емблемата на Лотарингия
В Лотарингия (на френски - Лорен) всяко семейство знае как да пече прочутия тук киш. Рецептата се предава като фамилно наследство от незапомнени времена. Простотата и възможността да комбинира различни продукти го превръщат в посланик на Лорен пред Франция, и на Франция пред света.
Още »
Фокача – вкусът на Италия
Под небето на слънчева Италия са разположени хиляди малки и по-големи пекарни, от които на километър наоколо се носят съблазнителни ухания. От сутрин до вечер тук се трудят майсторите на кулинарни печива-шедьоври. Сред тях е и прочулият се напоследък по цял свят италиански хляб фокача.
Още »
Забравена парола!