Маточината, която даде сили на Лаокоон

В градините и по пазарите от месец вече разнася тънък аромат едно растение с тъмнозелени, назъбени листа, отглеждано по нашите земи от векове – маточината. Оказва се, че тя има дълга и интересна история и свое запазено място не само в народната медицина, но и в кулинарията.

Маточината е многогодишно етерично-маслено растение с приятен лимонов аромат, което цъфти от юни до септември. Точно по това време то е идеален медонос – събраният от пчелите прашец се превръща във великолепен мед с особено приятен аромат и вкус. Родовото название на маточината - Melissa officinalis, е свързано именно с тоя факт – „μέλισσα“ на старогръцки означава „медоносна пчела“.

С име на нимфа

Според една от тях Мелиса била нимфа, дъщеря на критския цар Мелисей. Заедно със сестра си Амалтея (по-късно изобразявана като коза) на планината Ида тя пазела невръстния Зевс от баща му Кронос и го хранела с ароматен мед и козе мляко. Ядосаният Кронос я превърнал в червей, но след като се възцарил над боговете Зевс я преобразил в полезна пчела.

Според една по-пикантна история Мелиса била особено красива жена, която имала претенцията да е първа любовница на боговете. На богините обаче това не се харесало и те я превърнали в обикновена пчела.

Древногръцката митология разказва още за прочутия прорицател Лаокоон, станал известен с предупреждението си към ахейците за Троянския кон. Боговете го наказали, като му изпратили две огромни змии, които стегнали във фатална хватка него и синовете му. Твърди се, че да се бори геройски с тях сили му давала и маточината, която често ароматизирала ястията му. 

Впрочем гърците дълбоко почитали билката-подправка. За нея се разказва и в съчиненията на „бащата на ботаниката“ Теофраст, ученик на Аристотел, и на Диоскорид и други учени от онези далечни за нас епохи. Според Плиний Старши пчеларите натривали телата си с пресни листа от маточина, за да се пазят от ухапвания, когато местят кошерите. Най-голяма слава в антична Гърция това растение придобива заради качеството си на силен афродизиак.

Монаси и магьосници

През XVI в. в Испания арабите първи в Европа започват да отглеждат маточина и я превръщат в едно от най-популярните растения. Знае се, че Карл Велики се разпорежда тя да расте във всяка градина. Прочутата бенедиктинска абатеса света Хилдегард от Бинген (1098–1179 г.) пък препоръчва да се употребява растението като обезболяващо и успокояващо средство при главоболие и мигрена. 

Особено популярна става „Eau de Mellissa de Carmes“ (кармелитската мелисова вода), изобретена от френските монаси-кармелити през 1611 г. Тази напитка, комбинираща 14 билки и 9 подправки, успешно се справя с напрежението и стреса и до днес, когато производството й е поверено на фамилията Boyer.

През Средновековието растението се сдобива и с магическа слава. Заедно с пелин абротан (божие дръвче) и маточина магьосници и врачки забъркват напитка, която облекчава родилните мъки. Немският философ, теолог и светец от Католическата църква Алберт Велики дори твърди, че който носи маточина в джобовете си, ще бъде обичан от всички.

Лек срещу „черната тъга“

Още в древността знаят, че маточината има антимикробно, антисептично и успокоително действие и е добро противодизентерийно средство. Използват растението за подобряване зрението и регулиране на менструалните цикли. В „Канон на лечебната наука“ персийският учен и лекар Авицена (980-1037 г.) изброява лечебните свойства на маточината, която нарича „наслада за сърцето“, тъй като смята, че тя го прави щастливо, освен това „укрепва духа, гони черните мисли и черната тъга“. През XI в. прочутият френски лекар и учен Одо от Мена, пише за билката в стихове на латински в медико-фармакологичния си трактат „За свойствата на растенията“ и споменава, че листата й със сол лекуват ухапвания от куче.

През 1522 г. маточината вече е включена в Брауншвайгския регистър на лекарствените средства, а етеричното масло от нея влиза във Франкфуртския каталог от 1582 г. Около 30 години по-рано „бащата на модерната ботаника“ Йероним Бок вече е създал дестилат от маточина, известен като „Кардиак“ и използван като сърдечно и стомашно средство. Легендарният швейцарски лекар Парацелз също високо цени това изумрудено зелено растение и го нарича „най-доброто от всичко, което земята ражда за сърцето“.

Днес се знае, че маточината съдържа етерично масло със силен лимонов аромат, което се цени високо в парфюмерията и хранителната промишленост, както и аскорбинова киселина и смолисти вещества. Растението е богато на витамините В1, В2, С и бета-каротин, и на много ценни макро- и микроелементи.

3 рецепти от народната медицина

Френски чай.

Залейте с 1 л вряла вода 25-30 г сушена маточина и оставете да постои така 30 минути. Пийте 3 пъти на ден. Подпомага работата на главния мозък, премахва световъртежа, нормализира работата на стомашно-чревния тракт.

Кашица при травми.

Стрийте шепа пресни листа и ги полейте с 1 с. л. вряла вода. С получената кашица наложете удареното място – болката отминава бързо.

Немска манастирска настойка от XVIII в.

Смесете 20 г скълцани листа маточина, 1 л водка, 1 г корен пищялка (ангелика), кората на 1 лимон, 1 щипка индийско орехче, 1 щипка семе кориандър, 2 карамфилчета. След 14 дни прецедете. Пийте за успокоение на нервите, като смесвате с малко чай, 2-3 пъти на ден по 50 мл.

Как да готвим с билката

Листата и крехките връхчета на маточината, отрязани преди цъфтежа, се използват като подправка с освежаващ лимонов привкус в много от ястията на европейската и американската кулинария.

• Прибавят се към летните салати, сосове, настъргано сирене, супи и блюда с дивеч, пиле, риба и гъби, на които придават нотка на пикантност и изисканост. 
• Свежа или сушена, маточината е подходяща и за ястия с ориз, извара и яйца.
• Гарнитури от варени картофи и тиквички са ароматни и оригинални с добавката на шепа нарязани на ситно листа. 
• Някои ги използват при варенето на млякото за подобряване на аромата му.
• Билката има своето място и в консервирането – с нея се запазват добре солени домати и краставички, а стрита на прах тя дава идеален аромат на киселото зеле.

Препоръките на шеф готвачите

• Добавяйте маточината в ястията 1-3 минути преди да ги свалите от котлона или най-добре веднага след това, тъй като подправката е много нежна и бързо ще загуби аромата си при продължителна топлинна обработка.
• Не подправяйте ястията едновременно с маточина и мента, индийско орехче и джинджифил – те ще потиснат аромата й. 
• Вкусът на всяко блюдо, което съдържа лимонов сок, става още по-приятен, ако добавите и няколко листа маточина.
• В компанията на естрагон маточината придава тънка пикантна нотка на сварени на пара зеленчуци и печени ябълки.
• Пригответе си билков сос от маточина, целина, магданоз и селим с разбита сметана – това е великолепна заливка на печени меса.