Автор Тема: Отвъд морето, там където изгрява слънцето...е Грузия...  (Прочетена 2787 пъти)

Aura

  • Гурман
  • *****
  • Публикации: 2390
  • Обичам живота...:)
Здравей, мили мой приятелю!
Да ти кажа честно, домъчня ми за теб. Исках да те питам, обичаш ли морето?..Убедена съм, че много и че се опитваш, поне веднъж в годината, да се опънеш на пясъчните му плажове, да се топнеш в солената му вода, да се полюлееш на вълните му, да вдъхнеш от аромата му и тихо да наблюдаваш самотните чайки, които се разхождат привечер по вече опустелия плаж. И сигурно умираш от удоволствие да седиш на по-самотно място на плажа денем, под шареното чадърче и да гледаш някъде в далечината му, докато лекия бриз те милва. Задавал ли си някога въпроса: А какво има там, зад хоризонта? Какво се крие там, където изгрява слънцето? Откъде идва то при теб? Аз винаги се питах, докато си сидях на плажа на нашето моренце. Винаги ми беше интересно, откъде идва то, светилото ни. Е, съдбата ми предостави тази възможност.
Отвъд морето, там където изгрява слънцето...е една прекрасна страна. Страна на високите планини, на страхотните шашлъци, на най-невероятната музика, на истинските мъже - това е Грузия. Това беше служебно пътуване за моя съпруг, за мен сбъдването на една мечта. Качихме се на влака Баку-Тбилиси в 20:30 и потеглихме. Влака много ме изненада, беше много чисто и приятно.
Настини се удобно, нашето купе е номер 4, приятелю.

На добър път!



Във влака сервират чай и кафе. Много ми се искаше чая да е в тези чаши, дето съм виждала по филмите, стъклена чаша с метална дръжка.
На руски се казва подстаканник, демек подчашата. :)))
И ето го чая пристигна, точно в такава чаша, която се надявах да видя.



В Тбилиси, столицата на Грузия, пристигнахме към един часа на следващия ден. Веднага на гарата ни посрещна нашия шофьор и без да губим време, потеглихме към бреговете на морето, към малкия град Поти. Целта ни беше точно това градче, чакаше ни път от 450 км. През цялото време, докато пътувахме валеше дъжд, след бакинската жега и липса на поне капка вода от небето, това време ми се стори райско. Обожавам дъжда.
Планините на около бяха забулени в тежки облаци. Така ми се искаше да видя високите върхове, но природа си е природа, не можеш да си поръчаш време, затова наслаждаваш се на това, което Господ ти е приготвил за днес.



Грузия е толкова зелена, свежа и ухана.



 И понеже пътувахме цялата нощ, а и вече половината от деня, бяхме огладнели доста. По пътя спряхме в едно крайпътно заведение да хапнем нещо. И в най-луксозен ресторант няма да ви сервират такава вкусна храна, каквато опитахме тука, в планините на Кавказ. Така изглежда грузинската писменост.
Заведението се казва Джаргвали, тука можете да опитате имеритински и сванецки ястия. Това са видове народности в Грузия. Те пак са си грузинци, но се разделят на етноси.



 Не мога да не ти покажа, приятелю, вкусотийките които хапнахме. Нали сме на кулинарно пътешествие :)))...Салатите в Грузия се нарязват на едро. Зеленчуците са  страхотни на вкус, домашни. Между другото в Грузия селското стопанство много е развито и те нищо не внасят, цялата продукция си е тяхна.
Има на какво да се научим, не мислиш ли?



 За първи път опитах такива салати от различни зелении. Невероятна комбинация от праз и разни пресни зелени подправки. Ще споделя някои рецепти, приятелю.
Не мога да не споделя :)))



Ааааа е това е върха на сладоледа. В Грузия се консумира и свинско, и телешко, и агнешко и пилешко и разни други меса. Но такъв шашлък от свинско месо, убедена съм, не си ял, приятелю. Невероятно удоволствие на небцето. За кой ли път се убеждавам, че такива меса на грил, каквито правят на Кавказ, никъде по света не можеш да опиташ. Ако имаш желанието и възможноста да опиташ истински шашлък ела на Кавказ. Само тука може да усетиш истинския им вкус. В Грузия, както и в Азербайджан шашлъците НЕ СЕ МАРИНОВАТ, никога. :)))..Те казват, че месото си губи истинския си вкус.





Реките в Грузия са пълноводни и много бързи.



Хапнахме, пийнахме, но пътя ни чака и потегляме.







Докато пътувахме през прохода, по край пътя навсякъде имаше големи сергии с ръчно изработени глинени съдове, делви, гърнета и какво ли не...Не можах да не спра и нищо да не си купя. Ако питаш мен, приятелю, бих купила всичко :)))









Моята малка Грузия. Джезве за кафе и към него специална лъжичка, гърненце за кисело мляко и кец, глинена тавичка. :)))



И отново на път...



Докато пътувахме минавахме през китни села и градове. Толкова спокойна ми се стори Грузия. През целия път валеше много силен дъжд и духаше вятър. Но така ми се струваше тази необикновена страна още по-красива. Пристигнахме вечерта в едно малко градче, наречено Поти, на брега на нашето море, на нашето Черно море. За моята радост, отседнахме в един хотел, който се намираше на 50 метра от морето. Това е 12 км от града в красивото село Григолети. Хвърлих ме багажа в хотелската стая и веднага отидохме на плажа.
В морето имаше щорм. Духаше толкова силен вятър, едвам се задържахме на краката си. Морето ревеше. Огромни вълни се удряха в брега, падаха на плажа и пак се оттегляха в морето. Когато стоиш пред такава стихия, имаш чувството, че за миг ще те дръпне на вътре. Дори не забелязваш, как леко се дръпваш назад...
Когато застанах на ръба, между сушата и морето, извиках толкова силно :
"Здравей, моренце! Липсваше ми! И тази година се видяхме!"
Винаги го правя от много много години. За някой може би е глупаво, но за мен...Та аз имах възможността да се докосна до водата, която е докосвала България...
Стихотворението, което трогна душата ми. За съжаление не знам автора, но той точно описа състоянието ми в този момент. Момент на срещата с моето море.

Здравей,море!Пристигам в тази вечер
за първи път единствено за теб,
но не за да намеря тук утеха
или да те заключа във куплет.

Те-римите-самички се подреждат.
Дали защото вятърът край нас
пак рецетира стихове, но нека
да го оставя и да тръгна аз.

По пясъка отдавна не докосван
от моите нестрадали нозе.
Аз нямам право тук да хвърля котва!
Защо дойдох във тази нощ,море?



Стояхме там въпреки дъжда, въпреки вятъра, въпреки умората от дългия път. Стояхме и се наслаждавахме на стихията създадена от Господа...Стояхме в очакване на залеза...въпреки облачното небе...Ах, приятелю, залеза винаги е толкова романтичен и нежен, и няма значение какво е времето..









Изведнъж облаците в средата се разтвориха и се появиха бледи слънчеви лъчи. 



И в момента чувам вълните му и усещам аромата на морето.



Пейката на която сидях сутрин и вечер, наслаждавайки се на тази безумна красота. Ти просто седиш и гледаш в морето, и знаеш, че някъде там, зад хоризонта е България... Тогава се сещаш за онези дни на плажа в Китен, как си седял по същия начин и си се представял брега отсреща.



Дошло е времето да те разходя, приятелю, из градчето Поти. Първото място, което посетихме е един църковен храм, в който имахме едно преживяване.
В Грузия хората са много вярващи. Когато сядат на масата и вдигат тост, първия е за Грузия, втория тост е за Всевишния.
Интересен обичай, който много ми хареса.
Има на какво да се научим, не мислиш ли?







 Това е църквата на Св. Николай.
Случвало ли ти се, приятелю, да си забравиш чантата някъде? На мен - никога...Но...Винаги има за първи път...
Понеже валеше дъжд и бях с чадър, и в същото време исках да снимам, помолих мъжа ми да  подържи чантата ми. Влезнахме вътре, исках да запаля по една свещичка. Аз отидох да се помоля, а мъжа ми седна на една пейка вътре. Бяхме само двамата от посетителите и една жена, която видимо работеше тука. Тя ми даде шал да си покрия главата. В Грузия жена, без покрита глава, не може да влезе в божият дом. Жената постоянно се молеше, стоеше на колене пред Божията майка и нещо си говореше шепнешком. Помолих се, запалих свещичката и си тръгнахме. Още около два часа се разхождахме под дъжда. И чак като влезнахме в офиса, нали вече споменах, че мъжа ми е бил тука служебно. Обърнах се към  него и го попитах  къде ми е чантата. Трябваше да му видиш лицето. Въпроса беше в това, че в чантата ми бяха паспортите, документите, телефоните и всичките ни финанси.
 Ама мъжете са голяма паника, да знаеш приятелю :)))..
Веднага се сетих за църквата. Хората от офиса ни закараха в църквата. По пътя само казваха да не се притесняваме, тука не се краде. Няма кой да я вземе. Когато се спряхме пред църквата, жената идваше към нас и нещо говореше на грузински. Преведоха ни, че тя е прибрала чантата ми при себе си. Намерила я на пейката. Когато ми я даде все повтаряше, че само е отворила за да вземе телефона и да опита да ни звъни. Бедната женица е звъняла на 10 последни номера...40 пъти сигурно...В този свят има добри и честни хора. Но има и нещо друго. Баща ми се казва Николай, цял живот в къщи имаме иконата на светеца. И сега с мен пътува по света една икона на Св. Николай..Църквата е също наречена на светеца. Преди известно време донякъде загубих вярата си, поради определени обстоятелства в живота ми...От този ден, в който се случи това с чантата ми...се замислям, че може би не съм права и се опитвам да намеря изход ...



Камбанарията на черквата.



Тръгваме из улиците на Поти. Централната улица на града. Цялата е в палми. Изобщо в Грузия растът доста от тези дървета. Много екзотично изглеждаше. Интересното е, че в този град почти няма зима. Сняг може да превали един път на 3-4 години. Палмичките си виреят тука на свобода.



Централната ЖП гара много ме впечатли. В началото си помислих, че това е някакво имение или музей.
Когато казвах на хората, които тука живеят, че града им е прекрасен, те се учудваха. Забелязвайте красивото във вашите градове. Разбирам, че от каждодневната суматоха ние не забелязваме себе си, камо ли красотата около нас. Но се огледайте там, където живеете, в големия град или малко село и винаги ще намерите по нещо красиво.



Натъкнах се на ето тази някога красива сграда. Не знам какво точно е било тука. Но много бях впечатлена от архитектурата й, въпреки окаяния й вид. Имаше нещо в нея, което ме накара да я снимам.



Представих си, как някога на този балкон излизаше накоя графиня и оглеждаше града със воя тежък надменен поглед.



Знамето на Грузия се развява из целия град наред със знамената на НАТО и ЕС.





Навсякъде из града стоят такива касички. Те са за събиране на дарения за храмовете. Никой никога няма и да си помисли да я разбие.



Една от табелите пред входа на ресторант.





В един от такива ресторанти можете да хапнете вкусни телешки ребърца на кец. Кец е вид глинена тавичка. Съществуват различни размери за един, за двама, за четири и т.н.



Телешки ребърца в комбинация на сос ткемали..Ммммм..вкусотия...



И сирене сулугуни...Божествена вечеря, полята обилно с грузинско вино.
Между другото на свадба от всеки гостенин се изпива по 5-6 литра вино. От тамадата, човека който води празненството, се изпива по 20 литра. За две седмици преди тържеството, той се подготвя основателно, като хапва само мазна храна и предимно меса. Така, че и това си е майсторлък, да пиеш грузинско вино. И да не дава Господ, да кажеш, че не пиеш. Тука ще направиш голяма грешка, защото в началото всички ще се отнесат към това с разбиране, но след втората чашка, целта ще бъде една - да те научат да пиеш вино.
Не си мисли, че хората се напиват до загубване на ума и дума след толкова много вино. НЕ! Не знам, как го правят, но не се напиват.:)))



След вкусното похапване да продължим по централната улица. Има много красиви сгради. Града не е висок и това много ми харесва. И е много чисто навсякъде.





Грузинските къщи са много широки, разлати. Основно са на два етажа. Като втория етаж е за гости и винаги е приготвен. Когато и да отидеш на гости, винаги има приготвена стая за теб.



В края на улицата стъпваме на мост, който се пази от четири красавца. Четири лъва с отворена паст пазят спокойствието на града.



Града е разделен на две от доста широка и пълноводна река Риони.
Чувал ли си за мита, приятелю, за златното руно и аргонавтите? Това е града, където са спирали аргонавтите. И до ден днешен на знамето на града е изобразено златното руно.



От моста се вижда голям дървен кораб. Това е само атракция за туристите. Ресторант. Но доста ефектно изглежда, докато се разхождаш по моста.



Щом преминеш моста и в дъното на улицата се вижда голям православен храм.



Много е красив и величествен.





Ако се обърнеш на дясно от храма ще видиш една стара кула. Това е остатъка от крепостта, която някога е била около града. В миналото хората са я съборили и са взели камъните да укрепят пристанището, което между другото е едно от най-големите в Грузия. От тази кула лъха на история и историческо минало на този малък град. Тя все едно пази града от уруки, от лоши и завистливи погледи.





Когато снимах прозорците стори ми се, че някой наднича през тях. Може би е духа на последния обитател на тази кула. Или може би миналото надничаше и искаше да види какво се е променило и как изглежда бъдещето.







Кой ли не се опитваше да превземе тази територия..ей на и руснаците са били тука...



Пушка с герб на царска Русия.



От пушката вече тръгва страхотния градски парк, който беше пълен с палмички.:)))





След няколко дена облаците малко се разсееха и изгря слънцето.
И палмичките в парка започнаха да се усмихват.



Това е централния вход на парка, една красива арка. Парка беше заложен още по времето на Съветския Съюз.



 След дългата разходка , приятелю, дойде време за обяд.
Винаги си мислех, че на Кавказ се пие основно чай. Учудването ми беше доста голямо, когато разбрах, че в Грузия се пие кафе и то турско. Ах, какво кафе приготвят тук. Невероятно вкусно и ароматно. Варят ги в глинени джезвета. А ако си поръчаш кафе с мляко, ще ти донесат една напитка в голяма чаша, която прилича на горещ шоколад.
Много вкусно!



Пилешката супа много много ароматна и си беше домашна.



А какви картофки! Пържени с лук, горски гъби и подправки. Това си беше моята порцийка. :)))
Няма да уточнявам, че от Грузия се върнах с поне три килца в повече. Беше едно фантастично кулинарно преживяване.



Ела приятелю и се разходи  с мен към последната вечер на брега на нашето моренце, но преди да стъпим на плажа, ще трябва да минем през парка на хотела. Високи вековни борове. Прави и високи. От време на време вятъра ги приспива люлеейки.



Дори и бананови палми растат и се раждат малки бананчета, но вероятно не им стига достатъчно топлина, защото така и си остават мънички.



Цветето на банана много интересно.





 Докато се разхождаме с теб, приятелю, слънцето започна да залязва...и нашата разходка из Грузия, град Поти по малко приключва.
Щорма приключи, морето се успокои и тази вечер то вече не ръмжи, а само мърка. А вълничките леко милват пясъчния бряг.



Отива си последния ден на нашето пътуване. Слънцето по малко си отива. Гледайки него усещам как то сега залязва там, където е България...



Това беше нашето пътуване до Грузия. Толкова много ми хареса тази чудесна страна, че съм решена да я посетя отново. Мястото където те заведох, приятелю, се нарича Мегрелия. И ако поне малко те заинтрегувах и развълнувах със своя разказ, ти също, приятелю, можеш да посетиш тази невероятна страна. Да посетиш мястото отвъд морето, там където изгрява слънцето. За българи визи не се изискват. Хващаш ферибота Варна-Поти и след 36 часа си тука. Има и нещо интересно, че тука, на този плаж, пясъка е черен. Казаха ни, че този пясък е магнитен и лятото идват хора и дечица с проблемите със ставите, за да полежат на този пясък. Бил много помагал при ставните болести. За пясъка не знам, но тука е толкова красиво, вкусно, спокойно, видях с очите си и опитах. Заслужава си да дойде човек да опита от невероятната кухня на Мегрелия, да се разходи по черния пясък на Черното море, да пийне от страхотното грузинско вино, да чуе вълшебните гласове,  грузинските песни, да се потопи в Грузия.
И вече не се чуди, когато седиш на плажа до морето -  какво има там, отвъд морето, там където изгрява слънцето...
...е Грузия.

გამარჯობა გენაცვალე!
(Гамарджоба Генацвале!)
Здравей, приятелю!




Кулинарни Пътешествия и още нещо...
Всеки заслужава това, което получава..

KrokozabYl

  • главен пакостник
  • Гурман
  • *****
  • Публикации: 2206
  • http://vbox7.com/play:d6ad5958
Направо ти иде да си грабнеш сака и да си там  :yahoo: Невероятно е, а грузинците са топла и гостоприемна нация, та как да не ти се прииска да им отидеш на гости  :thumbup:
Хайде на пакостите

Aura

  • Гурман
  • *****
  • Публикации: 2390
  • Обичам живота...:)
Направо ти иде да си грабнеш сака и да си там  :yahoo: Невероятно е, а грузинците са топла и гостоприемна нация, та как да не ти се прииска да им отидеш на гости  :thumbup:

Да, много гостоприемна и щедра нация. Страхотни хора.  :smile1:
Кулинарни Пътешествия и още нещо...
Всеки заслужава това, което получава..

GolemDZVER

  • Гурман
  • *****
  • Публикации: 4418
  • Ако си орел, не се напъвай да си пръв сред гаргите
Фантастика!
Направо тръгвам - и без сака, Кро.

Аля, в момента нямам думи за коментар  :thumbup: :air_kiss:

Aura

  • Гурман
  • *****
  • Публикации: 2390
  • Обичам живота...:)
Фантастика!
Направо тръгвам - и без сака, Кро.

Аля, в момента нямам думи за коментар  :thumbup: :air_kiss:

Все пак благодаря!...
 :smile1:
Кулинарни Пътешествия и още нещо...
Всеки заслужава това, което получава..

KrokozabYl

  • главен пакостник
  • Гурман
  • *****
  • Публикации: 2206
  • http://vbox7.com/play:d6ad5958
На Аля и е вродено да предава живописно емоциите си, просто е родена за разказвач на приказки  :air_kiss: за малки и пораснали деца  :P
Аз се пробвам така в пикасата да пресъздавам настроение, но на малкото пръстче не мога да й стъпя  :thank_you2:
Хайде на пакостите

Aura

  • Гурман
  • *****
  • Публикации: 2390
  • Обичам живота...:)
На Аля и е вродено да предава живописно емоциите си, просто е родена за разказвач на приказки  :air_kiss: за малки и пораснали деца  :P
Аз се пробвам така в пикасата да пресъздавам настроение, но на малкото пръстче не мога да й стъпя  :thank_you2:

Благодаря, Кро :thank_you2:

Направо ме накара да се изчервя... :blush2:
Кулинарни Пътешествия и още нещо...
Всеки заслужава това, което получава..

 


* Търсене



* Говорилня

Refresh History
  • MilkaA40: MilkaA40
    06 Август 2017, 01:51:27
  • pavlova321: люти чушки
    01 Август 2017, 18:42:54
  • valet: Пилаф ориз с фиде
    06 Юли 2017, 15:19:48
  • hristiana:): Някой има ли грил тиган на Брабантия и доволен ли е съответно?
    03 Юни 2017, 19:05:27
  • Kary: Някой използвал ли е мултикукър кинг
    26 Ноември 2016, 16:40:11
  • fanita: пост
    14 Ноември 2016, 18:55:13
  • petty: Аз така и не разбрах какво точно стана :( Наистина бяха добри времена, вдъхновявах се от тук, научих много неща...
    28 Октомври 2016, 13:24:08
  • radost.1955: ами то сайт няма,не съществува.добре,че останаха рецептите.аз също влизам само да потърся някоя,беше времето,когато се пълнеха страниците за отрицателно време.
    26 Октомври 2016, 17:54:17
  • petty: Имам чувството, че някой нарочно пуска от време на време по някой друг постинг, защото трябва да има, макар да са напълно безсмислени, само за пълнеж
    26 Октомври 2016, 10:24:12
  • petty: И аз така. Добре, че поне нещата от преди си стоят... има много ценни рецепти
    26 Октомври 2016, 10:21:28
  • ROSPOP: какво става със сайта? влизам от време на време и се отчайвам - какви са тия глупости, къде са предишните прекрасни статии и коментари, това е сайт аз готвене и храна в края на краищата!
    24 Октомври 2016, 11:49:51
  • val_di16: джолан
    21 Октомври 2016, 15:58:22
  • galka56: тиквеник
    13 Октомври 2016, 18:26:18
  • boriana _grigorova: Здравейте.Имам мултикукър 50 на Делимо. Някой правил ли е някакво лесно ястие , тъй като на мен са ми сложни малко рецептите
    07 Март 2016, 12:58:38
  • boriana _grigorova: Здравейте
    07 Март 2016, 12:56:47
  • Petka :-): как мога да изтря профила си от тази сраница
    07 Март 2016, 06:16:00
  • CVETETO3101: >:(глупости, глупости, глупости са публикациите напоследък. Пълно е с боклуци!!!
    20 Февруари 2016, 21:21:47
  • scorpia: Браво! И този прекрасен сайт ли съсипаха "умни" собственици!?
    01 Януари 2016, 12:26:48
  • GolemDZVER: Валя, може и да ти липсвам, но няма да се върна във форума. Блогът ми е активен - всичмко е там и може да констактуваме както желаеш.А инамче тука стават срамоти - виж за 10 дни пет поста от токущо регистрирани и все за дивотии и нищо съществено. Боли ме сърцето, но тези от Санома излезнаха пълни лаици ... Можехме да им носим дивиденти с хъса, който бяхме вложили в този форум. Отговарям, защото се чуствам длъжен да уважа мнението е .... без знамчение, че е на този скапан сайт
    30 Декември 2015, 18:14:59
  • stplam: Хляб
    26 Декември 2015, 15:52:26
  • Valentina Petrova: и все пак стават чудеса,по Коледа,Golem DZVER ЛИПСВАТ МИ ТВОИТЕ ПУБЛИКАЦИИ
    13 Декември 2015, 11:48:46
  • petty: Жалко :( И все пак не разбирам какво пречи да си споделяме рецепти. Аз не съм много в час с това какво се случва. Сега влизам да потърся рецепта за коледни сладки... добре, че поне старите рецепти си стоят.
    11 Декември 2015, 12:39:22
  • GolemDZVER: права си - направо си умря .... във форума за 6 дни само една публикация. Голям смях. А моите бяха по 5 дневно
    07 Декември 2015, 19:23:47
  • Valentina Petrova: май сайта умря
    05 Декември 2015, 00:01:32
  • Снежка: Май от промените в сайта, по рядко пишем
    30 Ноември 2015, 10:55:12
  • Снежка: Момичета, тази година няма ли да се разменят подаръци?
    30 Ноември 2015, 09:47:43
  • Valentina Petrova: ехооооооо,приятели къде сте,сняг ли ви засипа
    28 Ноември 2015, 14:29:00
  • Bubi4ka: Fate, определено не бих била чак такава оптимистка...
    14 Ноември 2015, 14:43:37
  • FATE: Имах предвид готварската част от форума. Другата съм я прескачала, уви, за това и не съм в крак с новостите. За съжаление откривам, че новите шефове не се справят добре и всичко се забатачва май, май...Оптимистично очаквам нещата да се подобрят !!!
    14 Ноември 2015, 00:32:28
  • pep-4o: Явно не всичко четеш, Фейт :)
    13 Ноември 2015, 11:45:31

* Последното от форума

Re: Сервиз за телефони от tomislava
[20 Октомври 2017, 19:27:28 ]


Сервиз за телефони от cvetozara123
[19 Октомври 2017, 12:49:54 ]


Re: Витамини за подсилване на имунната система от cvetozara123
[19 Октомври 2017, 10:55:59 ]


Витамини за подсилване на имунната система от tomislava
[18 Октомври 2017, 22:29:01 ]


Re: Сръбски ресторант от tomislava
[17 Октомври 2017, 14:19:16 ]


Сръбски ресторант от cvetozara123
[16 Октомври 2017, 22:06:47 ]


Бонбони Лакта от ohoboho
[07 Октомври 2017, 04:25:33 ]


Re: От величието на Рила до спокойствието на Родопите.... от cvetozara123
[28 Септември 2017, 22:20:03 ]


Re: Ремонт от cvetozara123
[28 Септември 2017, 11:21:50 ]


Re: GPS устройство диверсант? от tomislava
[27 Септември 2017, 22:17:57 ]


Re: Дрехи втора употреба от tomislava
[24 Септември 2017, 17:26:02 ]


Re: От величието на Рила до спокойствието на Родопите.... от tomislava
[23 Септември 2017, 09:17:08 ]


Re: От величието на Рила до спокойствието на Родопите.... от cvetozara123
[22 Септември 2017, 09:38:40 ]


Re: Дрехи втора употреба от cvetozara123
[22 Септември 2017, 09:36:01 ]


Дрехи втора употреба от tomislava
[21 Септември 2017, 10:45:59 ]


Re: Мнението Ви за чушкопека от tomislava
[19 Септември 2017, 08:37:01 ]


Re: Бебешка количка за близначета? от cvetozara123
[19 Септември 2017, 08:12:01 ]


Бебешка количка за близначета? от tomislava
[18 Септември 2017, 17:34:34 ]


Re: Ремонт от tomislava
[16 Септември 2017, 18:54:01 ]


Ремонт от cvetozara123
[15 Септември 2017, 19:17:01 ]